НАДОЛУ
превод: Иван Есенски
С гарванови криле потръпва
в прозореца ми вечерта.
Стеле се сянката на душата ми
по пясъците на преживяното.
Като облак отгоре оглеждам
пространствата прекосени:
където бе сиво и мрачно,
сияе зеленината.
Вие, щастливи години,
някак по-светло течахте!
Изтеклото ми прилича
на разцъфтяла поляна -
нека полегна сред нея,
да млъкна, да помечтая
с една тревичка в косите,
с една въздишка в сърцето!
И нека гласно пожаля
за миговете, когато
всички въздишки изгубих,
но вярата ми остана.
На мястото й безгласно
днес избуява съмнение -
все по-далече отивам
и в мрака се задълбавам, -
някога в пътя обратен
ще мога ли да се върна?
И има ли го изобщо,
щом води само надолу -
до колене съм нагазил
в тъмното и предпазливо
се движа - стъпка по стъпка…
