ЗВЕЗДНО НЕБЕ
Из „Сто работни вола” (1963)
РОДНА ЗЕМЯ
Познавам те по хладния
планински въздух.
Познавам те по дъбовете стари
и по свирката
на веселите ни овчари.
Познавам те по кошерите бели
на пчелите,
покрай селото изнесени
на припек.
Познавам те
по светлата забрадка
на жена ми…
Познавам те по кръглата софра
на своя брат,
напомняща ми равнината.
Познавам те
по слънцето
и по звездите.
Познавам те по гълъба
загукал
и по враната,
която носи в човката си
един златен орех.
ЗАКЪСНЕЛИЯТ
Отдавна
печката не беше палена в дома,
че брадвата бе много захабена
и нямаше кой с нея да разцепи
изсъхналите дъбови дървета…
Мама спеше.
Не видя, че влезе
ученото й момче, поета…
Мамо, събуди се!
Нова кърпа съм ти купил,
да жалееш татя.
Мамо, събуди се!
Очила ти нося,
да ме виждаш
и конеца тънък да прекараш
през иглата,
неодяната все още…
Мамо, събуди се… Мамо!…
А мама спеше.
Не усещаше
ни зимата,
ни пролетта,
която се обаждаше в гората.
***
Срещнах хората, като отиват,
откъдето аз се връщам.
Пътя ще ги отведе
в полето.
А ние
ще останем тука.
Един мъж изпечен
и една жена.
Ще останем аз и ти
и селото ще създадем отново.
Но ако и ти заминеш,
ще целувам планината,
тебе както съм целувал,
и няма в селото си да умра.
На птиците ще пиша песни
и може би дърво ще стана,
най-високото в Балкана,
и няма никога да пада
шумата ми…
Сянката ми ще достига
до полето.
ПРОЛЕТ
Овцете по моравата пасат…
Подпрян на дряновата си тояга,
аз гледам
селото си на височината.
Аз гледам
къщите, обърнати на юг,
къщите, които носят
на стопаните си имената,
а моята - обърната на север,
по-бледа е от другите
и няма име,
че вече осем ледовити зими
от селото си надалеч
зимувам.
Отдавна при жена си не съм лягал.
Отдавна двете си деца
не съм целувал…
Деца, очаквайте ме тази вечер.
Накичен с минзухар,
ще дойда
и ще нося на ръцете си
две бели агнета.
ДВАДЕСЕТ ЧЕРВЕНИ КИТКИ
Той влезе в стадото ми
и беляза
двадесет овце
с боя червена.
Оцапаните си ръце
изми на кладенчето
и ми каза:
- На кланицата ги закарай!
Останах сам
и като хапани от вълци,
овцете с хубавите женски имена
ме гледаха
и блееха.
Овцете на любовниците ми
кръщавани…
Това не бяха макове червени,
не бяха първомайски знамена,
а белегът на кланицата
върху къдравите им чела
цъфтеше.
Ах, може ли червената боя
затуй да служи!
Взех ножиците си овчарски
и внимателно изрязах
от челата на овцете
двадесет червени китки,
двадесет червени китки,
сложени от бригадира,
и помамих стадото си
към баира.
ДРЯНОВАТА МИ ТОЯГА
Ще бъдеш с мене,
за живота си
да съм спокоен!
Ще бъдеш с мене
и на рамо ще те нося,
аз - старопланинският овчар.
И довечера,
когато стигнем до върха,
където моята жена ме чака
и буен огън
пред колибата ни е наклала,
за да ми показва пътя,
ще легна аз да си почина
под звездите,
а ти,
забита сред безкрайната морава
като дръжката
на героично знаме,
ще останеш права
и ще сочиш цяла нощ
небето и земята.
ТЕЖКИ МИСЛИ
Белка,
дето тъй приличаше на кучката,
която ходи в Космоса,
и седем кученца
след туй окучи…
Белка,
дето всяка пролет по едно
кученце
окучваше в сеното
с черни точици по муцунката,
сякаш все едно и също…
Белка,
на която съм отровил
мъничките кученца,
красиви като нея,
не ме пущаше в дома…
И стоях аз, умният човек,
на пътя
и се мъчех да отгатна
злобата на старата,
самотна кучка…
Белка беше чула сутринта
на сина ми раждането мъчно,
бе усетила дъха на топлата кърма
и не даваше в дома да вляза,
за да не убия
собственото си дете…
Белка,
дето тъй приличаше на кучката,
която ходи в Космоса,
и седем кученца
след туй окучи…
ОТ НАЙ- ВИСОКАТА СКАЛА
На най-високата скала
съм се качил
и гледам Подбалканските полета,
селата светнали
край Казанлък
и моста нов,
изопнат като лък
над Тунджа.
Аз гледам от скалата си висока
Столетов връх
и шейново,
и Шипка,
и гробницата каменна,
където
за вечни времена се пазят
костите на руси и на българи.
Аз виждам всичко!
Аз виждам на родината си хубава
сърцето
и златно е кубето
на шипченските църкви…
Аз виждам още къдравата грива
на лъва
и не признавам нищо
освен хората и свободата.
За тях ви пях
от мястото си тъй високо!
И тръгна ли след малко
по пътищата си планински,
потънали в лози и хмел,
на моята скала ще кацне
не дребно славейче,
а горд и белобрад орел.
