ЕДНА И Е НАГРАДАТА…
превод: Елена Алекова
* * *
Една и е наградата -
дръжката на меча до рамото,
понеже съм достоен да седя
на Кръглата маса на Авалон.
Няма рицарския закон да посрамя -
летя след зова на чудесното,
не забелязвайки
как се изтрива животът в прашец
от крилото на пеперуда и лети наоколо
до огъня на вълшебството ли
на вярната служба. А впрочем
съжалението не ми е стихия.
Името ми се гравира
в хилядолетието. Лятната вечер
още лелее нежния поглед
на Гуиневир. Да, аз съм Ланселот,
случайно постигнал безсмъртие…
——————————
* * *
Чувството глупаво не знае
за смъртта - сляпо следва
собственото си течение,
водейки, в крайна сметка, към общия
знаменател на дробта -
на времето с положителна стойност.
Отрицанието в тази смешна математика
е като безсмислено предизвикателство
към безстрастните правила,
дори крахът на личната вселена
е елемент от тактиката в доказателството
на каменно-неизменната теорема.
Нашите плюсове и минуси
като загуби и придобивки -
всичко е едно - на странен живот
измислица с положителна стойност.
Понеже полюсите на битието
са константа в грандиозните размери
на хиперболата. Аз страдам, но сърцето ми
бие радостно, повярвало в смисъла на живота.
——————————
* * *
Душата щом крещи,
искрят сълзи в очите,
сърцето е в клещи,
в отломки е светът…
Само на тънък лъч
надеждно се преплитат
и смисли, и мечти
и крехкият живот.
И слънчевата връв
оттук до небесата,
единствен е крепеж,
като печат втъкан.
Да, нека казват, че
лъжа е опашата,
аз вярвам във това,
и знам - ще е така!
——————————
* * *
Готова ли съм да приема природата на Смисъла?
В този век, ефимерен и чумав,
в който всеки поглед крещи -
пътят ти е погрешен!
И се разсипва душата - на листа.
Като дърво, уморено в сражение,
вцепенено под натиска на студа,
живея гола, излагайки душата си
на жестоко изтезание от съмнения.
И сноването насам-натам се разраства в кошмари,
в тях Светлият Дух е тъй беззащитен и млад,
че му ставам щит, негово скривалище.
А бесуването на врага е толкова люто…
Пламтейки, сърцето на нощта къса мрежите,
И не ще заспи от болка и размишления -
насън съм готова да тръгна за Господ под куршуми.
А наяве дали въобще съм годна за полет?…
——————————
* * *
Но защо така те боли,
неудържимо сърце?
Хоралите на Бах за страстите (по Матей)
са като възпитание на кученце от мъдър стопанин -
с нос в истината -
има Бог. Безверието е глупаво.
А ти все трепериш
в търсенето на нови истини…
* * *
Одна и есть награда -
Гардой клинка к плечу
Ибо достоин сидеть
За круглым столом Авалона.
Рыцарского закона не посрамлю -
Лечу за зовом чудесного,
Не замечая,
Как стирается жизнь в пыльцу
Крыла бабочки и облетает
У огня волшебства ли
Служения. А впрочем
Сожаление - не моя стихия.
Имя моё впечаталось
В тысячелетие. Летний вечер
Ещё лелеет нежный взгляд
Гвинервы. Да, я - Ланцелот,
Случайно достигший бессмертия…
——————————
* * *
Чувство глупое смерти
Не знает - слепо следует
Собственному течению,
Приводя в итоге к общему
Знаменателю дроби
Времени положительного значения.
Отрицание в этой смешной математике -
Как бессмысленный вызов
Бесстрастным правилам,
Даже крах личной вселенной -
Элемент тактики в доказательстве
Теоремы каменно-неизменной.
Наши плюсы и наши минусы,
Как потери и обретения -
Всё одно - странной жизни
Вымысел положительного значения.
Ибо полюсы бытия
Константою в грандиозных размерах
Гиперболы. Я страдаю, но сердце
Радостно бьётся, в смысл жизни уверовав.
——————————
* * *
Когда душа кричит,
Глаза от слёз дымятся
И сердце - на клочки,
И мир - в осколки весь…
Лишь в тоненьком луче
Надёжно сохранятся
Все смыслы и мечты,
И жизни хрупкой взвесь.
Та солнечная связь
Между землёй и небом,
Единственный крепёж,
Как аксиомы штамп.
Пусть кто-то говорит,
Что это ложь и небыль,
Я верю - это есть,
Я знаю - будет так!
——————————
* * *
Готова ль я принять природу Смысла?
В сей век чумной и эфемерный,
В ком каждый взгляд кричит -
Твой путь неверный!
И рассыпается душа на листья.
Как дерево, уставшее в сражении
В оцепененье под напором стужи
Живу нагая, подвергая душу
Жестокой пытке из сомнений.
И прорастает маята в кошмары,
В них Светлый Дух так юн и беззащитен,
Что становлюсь ему щитом, его укрытьем.
А бешенство врага настолько яро…
Пылая, сердце ночи рвёт тенёта,
И не уснуть от боли и раздумий -
Во сне готова я за Господа под пули.
А в яви я пригодна ль для полёта?..
——————————
* * *
Что ж так тебе больно,
Неуёмное сердце?
Хоралы Баха страстей по Матфею
Как воспитание щенка мудрым хозяином -
Носом в истину -
Бог есть. Безверие глупо.
А ты всё трепещешь
В поисках новых истин…
