Сергей Кара-Мурза

превод: Диана Павлова

Из изказване на Световния Обществен Форум «Диалог на цивилизациите»

Глобализацията е световна контра-културна революция. Реванш на Тъмнината. По това се различава от империализма в началото на ХХ век, който се води под знамето на «белия човек» като носител на идеалите на Просвещението и либералните ценности. Разработката на доктрината за глобализацията се осъществява в същите онези организации, от същите онези хора и със същите методологически средства, както и разработката на стратегическия план на последната голяма кампания от студената война срещу СССР. Може даже двете стратегически концепции да се считат за части от единния план за новото световно устройство. Разбирането на онова, което се случи в СССР през двете последни десетилетия, е важно условие за разбирането на същността на глобализацията и прогнозирането на резултатите от нея.

В Руската Федерация доктрината на неолиберализма и глобализацията се проявява най-открито - Русия притежава огромни природни богатства, но е прекалено голяма, за да може да бъде интегрирана в периферията на Запада. Затова за нейното разрушение и превръщането й в безструктурна зона от глобалното «пространство» се прилагат особено сурови политически и културни технологии. Русия е полигон.

Глобализацията не «израсна» от индустриалния капитализъм, на арената се изсипаха неговите парии - авантюристичният спекулативен капитал. Виждаме не просто страст към лесна печалба, а и страст за социален реванш от страна на крайно асоциални групи-отцепници, които през цялата историческа епоха са се чувствали унижени и маргинални. Ние сме въвлечени в световната революция на отцепниците. Станала възможна благодарение на важни пробиви в технологията, тази революция е регресивна, това е революция на хуни.

За глобалистите няма собствени страни и култури, а ги има тях - световното племе-каста - и световните туземци, които трябва да се ограбват. Те скъсаха с всички правови и нравствени норми, на които се държеше предишното устройство на света. Човек е парализиран от наглостта и последователността, с която глобалистите провеждат демонтажа на всички здания на културата и морала. Преживяваме общочовешка културна катастрофа. В революциите на отцепниците възниква духовен и политически съюз на отхвърлените от двата полюса на обществото - от върха на социалната пирамида и от дъното й. Смутовете надигат от дъното антисоциалните сили - крадците и садистите, авантюристите и фанатиците. Но те се оказват търсени от париите, управляващи на върха, които в условията на Смут получават шанс да извършат експроприация на обществото.

Младежката мода на необуржоазията имитира модела на криминалното общество. Момичетата си правят на гърдите татуировки, модни сред проститутките, момчетата ходят с обеци, подражавайки на конекрадците и пиратите. Кумири станаха певци и поети, имитиращи криминалния фолклор. Това е само несъзнаван симптом на духовно родство, което се реализира в икономическите и политически структури и функции.

Там, където съюзът на «хуните от върха» и «хуните от дъното» локално побеждава, става дума не за отделни влошавания на живота - там се създават условия, несъвместими с възпроизводството на живота. Обществото може само временно да ги преживее, с големи страдания и загуби, но не може да се приспособи към тях на стабилна основа. Днес всяка страна, всяка култура и всяка личност са изправени пред избор, от който вече не трябва да се крием.

Онези, които ще изберат съпротивлението и борбата, ще бъдат принудени да се откажат от много илюзии и догми и да се готвят за изработването на нов език и ново мислене, адекватно на природата и структурата на заплахата. Универсализмът на Просвещението, както във версията на либерализма, така и във версията на марксизма, не дава основа за такъв език и мислене.

Радонеж. Православно общество