Петко Тотев

Сред най-значителните културни събития в България през 1973 г. трябва да се отбележи излизането от печат на третия том от дългоочакваните събрани съчинения на старобългарския писател Климент Охридски.

Третият том съдържа Пространните жития на Кирил и Методий, известни и с названието „Панонски легенди”.

В увода на великолепно оформеното и отпечатано издание проф. Боню Ангелов пише:

„Написани през последната четвъртина на ІХ в., пространните жития на Кирил и Методий играят важна роля не само в живота на българския народ, но и в живота на всички православни народи - руси, сърби, румъни, те са активна сила за тяхното обществено и културно развитие. Със своето богато съдържание по един извънредно важен за славянските народи въпрос и с художествените си достойнства житията са будили непрестанен интерес у средновековния културен и обществен деятел. Поради това те са предмет не само на чисто механично преписване, но и на творческо отношение към тях - често се правят заемки от тях при написване на някои старославянски съчинения, буквални или перифразирани, внасят се добавки и пр.”.  (1)

И наистина: от научния текстологически преглед на 48-те пълни преписа на пространното Кирилово житие се очертава обширна географска зона от Архангелск до Хилендар.

Пълни преписи на житието са направени или дълго са съхранявани в: Жеглиговския манастир под Скопска Черна гора, Хилендарския манастир, Хопово (Фружка гора, Сърбия), манастира Нямцу (Румъния), в много руски манастири - Чудовския манастир в Москва, Соловецкия манастир, Волоколамския манастир, Кирило-Белозерския манастир, в Новгород, Лвов, Вилно, Архангелск и пр.

От ХІІІ в. насам няма нито едно столетие, от което да не са останали преписи от Пространните жития или поне да не е запазена вест за тях.

Но тези възторжени прослави на славянските първоучители стават широко известни след включването им през ХVІ в. в прочутите чети-минеи на московския митрополит Макарий и през 1689 - 1711 г. в „Книга житий святих” на Димитър Ростовски.

През 1851 г. Павел Йозеф Шафарик прави първото научно издание на Пространните жития; в 1863 г. Осип Максимович Бодянски замисля план за публикуване на всички извори за живота и дейността на славянските първоучители, но тази дейност се оказва необозрима по обем; все пак големият руски учен успява да издаде пространното житие на Кирил по 16 преписа.

През 1870 г. Франц Миклошич го издава по 17 преписа. В 1930 г. Пьотър Алексеевич Лавров осъществява критическо издание по 20 преписа, като за първи път включва и най-стария препис на житието, направен от Владислав Граматик през 1469 г. в Жеглиговския манастир.

Първото българско издание на Пространните жития е направено през 1920 г. от Александър Теодоров-Балан.

Новото академично българско издание за първи път взема за основа най-стария текст на пространното Кирилово житие - първия Владиславов препис от 1469 г., наречен още Загребски.

Използвани са 48 пълни преписа на Кириловото пространно житие и 15 пълни преписа на Методиевото пространно житие. Пуснати са в научно обръщение и 11 преписа в руска редакция, останали неизвестни по времето на Лавров.

На преден план са изведени 8-те преписа в южнославянска редакция (три от тях не са издавани досега), които са най-стари и произлизат от неизвестен старобългарски оригинал от ХІІ в.

Пространните жития на Кирил и Методий в том трети от съб-раните съчинения на Климент Охридски са представени строго и прегледно. В увода накратко е проследена досегашната научна работа по издаването и изследването на паметниците.

Особено добре е подчертана заслугата на руските слависти изследователи (Вукол Михайлович Ундолски - открил Климент Охридски за научния свят, Александър Василевич Горски) и изследователи издатели (Бодянски, Лавров).

Следват текстологични и други научноизследователски бележки за Кириловото пространно житие; преглед на неговите 48 издирени досега пълни преписа и на десетки извадки (цитати) от него и преправки в различни южнославянски и руски сборници с отбелязване на разночетенията и особеностите; факсимиле на целия основен текст - първия Владиславов (Загребски) препис от 1469 г.; старобългарски печатен текст на същия препис с означение на всички цитати от църковните първоизвори; разночетения и бележки; превод на съвременен български език и подробен научен коментар от Христо Кодов.

По същия начин е подреден материалът и по-нататък: преглед на ръкописните преписи, изданията и изследванията на Методиевото пространно житие, факсимиле на целия Успенски препис от ХІІ в., старобългарски печатен текст на същия препис с означение на цитатите от църковните първоизвори, разночетения и бележки, превод и научен коментар от Христо Кодов. Накрая са дадени многобройни факсимилета от преписи на Пространните жития.

Специалистите ще си кажат думата за извършената огромна текстологична и научноизследователска работа по третия том от събраните съчинения на Климент Охридски.

В тази анотация целта е още веднъж да се обърне внимание на българските читатели за изкючителното значение, което имат българските издания на старобългарските литературни паметници, за тяхното понякога незабелязвано, но голямо относително тегло в нашия съвременен културен живот.

И не бива нито една сериозна българска библиотека да остава без тези драгоценни, дългоочаквани, основополагащи издания.

———–

1. Климент Охридски. Събрани съчинения. Том трети. Подготвили за печат Боню Ст. Ангелов и Христо Кодов. Издателство на Българската академия на науките. С., 1973, с. 9.

————————–

сп. „Читалище”, № 5, 1974 г.