А ЧЕ ХА ДЕ

Румен Стоянов

Мнозина се вайкат, дека чуждици пъплят като бълхи пес езика нам насущний, аз тоже. Обаче знам как да сторим обратното: инородци да приемат деяние словесно, извършено от нас.

Къде ли не по ширния свят люде не англоезични, тоест англоговорещи, още по-малко англопишещи, а никак англосвирещи, думат о кей. И още: къде ли не плъзнаха мъжелюбци (нявга звани мъжеложци), женолюбки, а сякаш е малка тая двойна благодат, притърча и дженджърщината, още по-висш додатък = подсилка, три в едно. Та хомовци + джендъровци скоротечно растат по чет, брой, количество, па качество.

Изхождайки oт тая все по-осезаема наличност, предлагам, дори настоявам, всеизвестното о кей да го преинаквим на о гей. Така ще отразим една бързо напредваща присъщност, а и, което е по-важно, ще я чувствително поощрим.

Не само: ще изпреварим други народи, които не спят, а търсят начини как да гръмне по шара земен името им, пък с оглед на това обичайното българи юнаци ще от/екне balgari o gei.

Звучи дръзко, ала защо не: щом парламентите на братска Германия и чак най-най-най-братска Северна Америка удариха по съвсем законен път двуединно рамо, та низвергнаха тям омразните майка, баща, защо и ние да не дадем свой принос, и то какъв, хем същностен, хем ненадминуемо убедителен и свръхкратък, поместим в буквенца четиринки.

Така ще рипнем най-отпредка в чутовната борба за повсеместно възцаряване на родител 1 и родител 2.

Тук допълнително ми щръква обновителска мисла: защо да няма и родител 3, зер нечетните числа са за предпочитане спрямо четните.