Анна Хайнал

превод: Елена Алекова

Искам те, трябваш ми, нямам мира,
дива любов от сърцето ти дръзко извира,
пълно с копнеж е и плам, няма милост,
разгулът вече е слаб и безсилен.
Страх? Разстояния? Нищо не значат -
огъня само подклаждат, така че
двамата с теб ще загинем без време -
тъжни, нещастни сирачета неми!
Искам те, трябваш ми, вече не мога
с болката, с порива, с тайния огън -
да се прегърнем гръд до гръд,
нека телата ни се взривят,
мълнии блясват по пътя назад,
искам те, песен е целият свят,
стяга полярният кръг - и боли,
блъска морето, изригват мъгли
и ни покриват… Буря и плам…
Двамата вечност очаква ни, знам,
заедно… Или загиваме, край.
Обич-магия искряща и рай.