Петко Тотев

В края на 1970 г. излезе от печат том първи от събраните съчинения на Климент Охридски, издание на Института за литература при Българската академия на науките. Този внушителен том с формат 59 х 84/8 и със строго монументалнографично оформление, дело на художника Евгений Босяцки, направи силно впечатление още по време на Третата международна изложба на книгата в София преди няколко месеца.

И наистина - какъв по-благороден и по-благодарен повод да се разкрият и покажат в пълния им разцвет съвременните възможности на българското книгоиздаване от съчиненията на старобългарски писател от величината на Климент Охридски?

Но ако първият том от събраните съчиненията на Климент Охридски достойно и велелепно посрещна и зарадва посетителите на Третата международна изложба на книгата, ако тази дългоочаквана и лелеяна книга е най-сетне в ръцете на културния български читател, то величината на това събитие трябва да се осъзнае и оцени по достойнство и по-широко.

От ноември 1840 г., когато руският славист Вукол Ундолски за пръв път се натъква на Климентови съчинения и ги открива за света и учените, са изминали вече 130 години. А едва сега за първи път се предприема по-пълно издание на знаменития старобългарски писател, пряк ученик на Кирил и Методий, основател на едно от двете старобългарски книжовни средища - Охридската книжовна школа, разпръснала из всички български земи над 3500 Климентови ученици и следовници.

Наистина изстрадано издание! Изстрадано с дългогодишен труд и многотърпение, с победила надежда за бъдещето на новобългарските издания на старобългарската книж-нина. Защото след първия том на Климент, след вече издаденото съчинение на Черноризец Храбър (дело на проф. Куйо Куев), след прецизното издаване от проф. Кирил Мирчев и Христо Кодов на Енинския апостол, след редицата фототипни (добри, докато няма други) издания на проф. Иван Дуйчев (Манасиевата хроника, Болонския псалтир и др.) българинът се чувства окуражен, у него се засилва вярата, че основните паметници на старобългарската култура и литература ще станат достъпни на съвременника в по-определен период от време, че това крупно дело от векове за векове не ще продължава векове…

Заслугата е на трима вещи специалисти по старобългарска литература - проф. Боню Ст. Ангелов, проф. Куйо М. Куев и Христо Кодов. На техния дългогодишен безкористен труд, на подвижничес-ката им научноизследователска дейност, която не би могла да се овъзмезди по друг начин освен с чисто възрожденското чувство за достойно изпълнен културен, национален дълг, дължим този истински празник на българската култура, на българското книгоиздаване.

Първият том от събраните съчинения на Климент Охридски съдържа 778 големи страници. В обстоен увод от 50 страници тримата съставители очертават книжовния принос на Климент Охридски, проследяват издирването, публикуването и изследването на неговите творби, разказват за собствената си научноизследователска работа.

Открити са много нови преписи на Климентови творби, прибавени са много съществени нови доводи в полза на неговото авторство в редица спорни случаи, извършени са безброй съпоставки, за да се възприемат аргументирано най-старите преписи и версии като основа на изданието. Самата география на изследваните преписи е извънредно красноречива:

„Книжовното дело на Климент Охридски навлиза широко в старославянските литератури - българска, руска и сръбска - а отчасти и в румънската книжовна традиция. Прави впечатление, че преписи на Климентови творби се намират в ръкописи, възникнали в най-отдалечени предели, обитавани от славяни - от Северния ледовити океан до Атон и Синайския полуостров на юг и от Уралските планини до Адриатическо море на запад”. (1)

С най-много преписи - над 150 - се представя „високо поетичното и вдъхновено слово за Михаил и Гавриил”, повече от 100 преписа има словото за Лазар, много популярна е и похвалата за Кирил Философ.

Не е далеч от нас времето, когато се е смятало, че произведенията на Климент Охридски не са повече от 15. Само първият том сега съдържа 40 творби - похвални слова и поучения.

Вторият том също ще съдържа похвални слова и поучения, а третият - Пространните жития на Кирил и Методий. Всяка отделна творба се публикува по следния начин: отначало се прави кратка научна характеристика на произведението с точен библиографски преглед на всички издирени досега преписи; привежда се началният и завършващият израз на всеки от тях; след това се дава факсимиле на най-стария препис или на най-важните версии; следва отпечатаният на старобългарски език текст с точно обозначение на страниците и листовете в оригинала; накрая в „Разночетения и бележки” се проследяват всички различия между преписите на творбата. Такова подреждане на материала е много удобно за читателя и изследователя - всичко е сумирано на едно място, избягват се непрекъснатите препратки към други места на изданието.

След излизането на трите тома от събраните съчинения на Климент Охридски съставителите виждат необходимост от още два труда: новобългарски превод на Климентовите съчинения и речник на Климентовия език.

По щастлива случайност до излизането на академичния новобългарски превод на Климентовите съчинения читателят ще може да ползва току-що излязлата книга на Синодалното издателство - „Св Климент Охридски. Слова и поучения” (1970, 355 страници), превод от старобългарски език на архимандрит д-р Атанасий Бончев.

Във вестник „Народна култура” проф. Александър Милев дава много висока оценка за преводите на Атанасий Бончев, когото нарича „един от най-вещите познавачи на старобългарския език”.

Няма никакво съмнение, че издаването на Климентовите съчинения е най-крупно културнонационално дело, което може да се сравнява с най-големите явления в нашата социалистическа култура през последните години.

Затова всички деятели на по-големите читалищни библиотеки в България трябва добре да внимават - да не би да останат без тия редки и драгоценни издания, да не би да подценят това първостепенно общонационално начинание, чиято истинска стойност ще ни разкрие единствено бъдещето. Започват да излизат събраните съчинения на старобългарските писатели! Излезе първият том от събраните съчинения на Климент Охридски!

—————-

1 Климент Охридски. Събрани съчинения. Том първи. Обработили Б. Ст. Ангелов, К. М. Куев, Хр. Кодов. Издателство на Българската академия на науките. С., 1970, с. 6 - 7.

——————————

сп. „Читалище”, № 4, с. 19, 1971 г.