ПРОЧЕТОХ
У бразилец, нали в родината му живях общо десет години: 70 милиона негри са били продадени роби. Яко впечатляващо, нали? По-точно ужасяващо. Не се знае точно броят на закараните в Бразилия. Тамошни учени, обследващи стопанска история, сочат между четири и шест милиона.
Те са оцелели в презокеанските доставки на говореща стока: бавно се пътувало и половината нещастници умирали преди да стигнат пазарищата на човешка плът, някои скачали в океана, предпочитали да се удавят или да бъдат изядени от акули.
Роботърговията е многомилионно престъпление, срам, позор, трагедия. Слава Богу, не за човечеството, а за вършилите я и участниците в нея, включително притежателите им. Трижди Богу слава, ни един единствен българин не е омърсен с трагедията на ония 70 милиона клетници.
Ала то не стои в нашето полезрение. Защото учим световната история по инородни образци, подадки, внушения. А не премисляйки ги с наш ум, ка щяло, кой си ти, че с твоя глава ще размишляваш, къде дават така, особено щом сам ти не щеш да я използваш по предназначение.
Ще преподаваш каквото е нейде някому изгодно. Приказвай за велики географски открития, но раболепно премълчавай зверствата, извършени от сънародниците на тия възхвалявани мореплаватели. Нашите подрастващи трябва да знаят кой пръв е заобиколил нос Добра Надежда, оти да му говориш за последвали ловци на човеци, роботърговци?
Криво да седим, право да говорим: роботърговията е отнела в десетки пъти повече животи човешки в съпоставка с изтребването на евреи през Втората световна война. Е какво, второто да го премълчаваме ли? Не, не е редно да премълчаваме ония 70 милиона чернокожи, всеки човешки живот е безценен и в тая му безценност цветът няма никакво значение, ако искаме съвестта ни да е чиста.
Колко разрушения, реки от човешка кръв предизвиква обсебеният от налудничава страст Александър Македонски да владее чужди земи, народи, а в обществените представи неговото име буди почит, зер он е велик пълководец. Да, велик най-вече с неозаптимата си алчност да граби чужди богатства, изработени с нечии обилни труд и пот, а той заслугица никаквинка няма за произвеждането им.
Пък бива хвален къде ли не. Което ще рече и каже, па дори каже и рече, дека неговото величествено и величаво величие, в кратце величие, мания за величие, бива оценявано къде-къдя по-високо от унищожаването на неизчислим брой невинни жертви. Ето на какво учим децата, внуците си: щом искаш да останеш в паметта на човечеството, създавай империя и да не ти пука на дудука човеци колко ще затриеш чешейки си крастата.
Ще разрушиш стотици градове, твоите славни воини ще избият нищо тям зло не сторили мъже, ще оставят сираци, вдовици, ще изнасилят жени, чудо голямо, важното е, че много поколения в мира сего ще помнят името на чутовния военачалник и човеконенавистник, а сатанистките му злодейства образователите (и обработвателите на обществени мерила и мнения) хрисимко ги тулят като зъбенце не обелват през колко кървища е газел днес превъзнасяният в югозападната ни съседка Ал. Макед.
Умноглави учени, ученки тежки съчинени пишуват досежно деянията на тогова чудовищния убиеца, докторясват, доцентясват, професорясват, чак академясват, а потулват по негови заповеди нанесени веществени съсипни, отнети човешки животи.
Ония 70 милиона африканци и злощастните потърпевши от Ал. Макед., тежащи връз съвестта на оногова самовлюбенка, разкриват неопровержимо нашето неумение да вадим поуки от световната история и още по-малко да ги впрягаме в българополезност.
Туй пък що е, аз сега чувам думата. То е: от нищо да правиш нещо и да е на ползу роду. Пример: в учебник поменаваш за Новия свят, какво пречи да споменеш за въпросните 70 милиона, предназначени главно там, и да кажеш, че Богу слава, няма един единствен българин, омърсен в търговия с човеци.
Просто не, ами от просто по-просто, ако не гълташ лекоумно каквото потомци на роботърговци лукаво и коварно ти пробутват. Ибо човеконенавистното деяние главно е дело най-вече западноевропейско и ясно защо набляга се върху географическите откривателства, докато другото бива тихомълком замитано под чергата.
Тяхно право и криво, те си пишат историята как им отърва, и атлантическата, и африканската, и американската, нихна работа, ние можем само да отговаряме за нашето виждане към всемирния развой, та побой.
