Иванка Лапавичева

Поглед върху новата стихосбирка „И в снега, и в жарта” - 2022 г.

Рамела Бохосян рисува картини - не с четка, а с думи. Почти всяко нейно стихотворение може да се визуализира върху платното на художника.

Защото Рамела оцветява думите си в цветове, които засилват емоционалното звучене на стиховете й.

Още в първото си стихотворение „Утрото” поетесата споделя: „Остава само ти да влезеш/ с първата ми мисъл във картината, /да оживее тя - светът отново да е цял и подреден./

С какви багри оцветява словото си Рамела? Съвършена белота, сребристо, оранжево, нежно лилаво, ябълково розово. Черният и сив цвят почти не присъстват в палитрата на поетесата.

Със „съвършена белота” - в „Изтича времето”; стихът й е „обичане до бяло” - в „Стихът ми днес”; в съня си тя рисува „снежнобяла булчина одежда,/ цялата в наболи сребърни кокичета” - в “Рисунката”; „И отново светът е бял храм” - в „Навярно на снега в студените сълзи”; „снежинките са сребърнобели” и “земята е сребърна” в „Рождественско утро”; „усещане за белота” има в „Следпетковденско”; „сребърна вода” разказва „Пролетна приказка”; морето за поетесата е „сребърни лодчици и хоризонт” - в “Следобедно”.

Много често тя вижда света в оранжеви нюанси, мечтае в оранжево - „Оранжева мечта” - „ аз в оранжева рокля на залезни капки”, ” под клавишите - две оранжеви ноти”; в „Залезът обгръща хоризонта” - “Залезът е искрен до последна капчица оранжево”; „Нарисувах усмихнат оранжев невен върху престилката на Слънцето” - в „Рисунката”; „оранжево хвърчило” в „Пролетна приказка”; пролетта тръгва през „минзухарените баири към мечтите ни” - „С усещане за пролет”; „Какво е есента?! / Бакър и старо злато.” - „Сезонно”; „Изплете на Слънцето оранжева рокля” - в „Като цвете разцъфна на устните”; „На слънчевия сплит във тайника” са скрити „кехлибарените думи”, лятото ни разказва своите „кехлибарени тайни”- „Лятно”; „Юли е” - месец на разцъфналите невени и песента на „оранжевата птица” „с оранжевия глас”; „оранжево томително очакване” на есента - в „Като за последно” .

Поетесата рисува и в нежнолилаво и ябълковорозово - в „Люляково” - „светът ухае на люляк и на любов… в нежнолилаво свети…” и в „Светлината има изящни пръсти” - „Днес разцъфна пролетта като булка. В ябълковорозово.”, розов е вятърът в „Пролетна приказка”, „лилаво огънче” пали минзухарите - в „Прозрачно е небето”, лилави са надеждите за пролет - в „Сега, когато лилавото се свърши”.

Червеният цвят също присъства в стиховете на Рамела Бохосян. С цвета на маковете - в „Стихът ми днес” и алените плодове в съня на напъпилата ябълка - „С усещане за пролет”; „А есента ме гали и спасява. / В жълто и червено.” - в стихотворението „Сезонно”; „между червените листа струи Светлината” - в „Мигновение”.

Синият цвят неизменно е свързан с морето, което е „по-синьо от всякога” - в „Дали ще се повтори пак”. Но когато поетесата „заключва зимата” и отваря вратата на пролетта - тревата става синя, тя е обвита в „зелена тайна”.

Къде е черната и сива гама в цветната палитра на Рамела?

Единствено в „Когато ме боли” поетесата пропуска черният цвят - „И заприличва душата ми на разкъсан черен флаг в края на септември…”, но този цвят е вик към безкрайното море, което „идва”, „отива си” и „милва”, но всичко прощава.

А в „Сега опитомявам болката” - едно от последните стихотворения в книгата, Рамела Бохосян подлага душата си във вихъра на „неуморна центрофуга”, която да изцеди всичко черно.

Когато сивото е в изобилие и свърши лилавото, поетесата отправя към Бога своите лилави надежди, призовава слънцето да изцеди болката, а пролетта да рисува по „поляните на душите минзухари”.

„Рохка съм. Готова най-парещата багра/ да поема. /После… нека пак съм…шепата пръст./” - от „Вземам шепа пръст.”

Така завършва цветните си стихове Рамела Бохосян - една слънчева поетеса, която „Изплете на Слънцето оранжева рокля./ На Луната виолетов шал./ Избродира руса пшеница върху януарския сняг./ Един червен мак…/ На трона на лятото нарисува посред зима./”.

„И в снега, и в жарта” - със словесната цветова гама на Рамела Бохосян - поезия, която топли и поражда надежда за един по-добър и по-красив свят.

17.03.2022 г.
Пловдив