ЩАСТИЕ
превод: Нино Николов
ЩАСТИЕ
В една ясминова беседка,
прохладна като вечерта,
седя с любимата си Лила:
подпяваме си песента
и се шегуваме с целувки,
докато вятърът с милувки
разрошва нейната коса.
Бутилка вино съм изправил
върху зелената трева
и с розово листо подправям
целувки, смях, мечта, слова:
звучи Анакреон вълшебен,
той винаги ми е потребен
сред ягодова синева.
От тази смесица, за Бога,
какво си взел, човече строго?
Витез, щастлив съм аз с това!
КЛЕТВА
Кълна се, мила Лила, нося,
откакто ти ме омагьоса,
не друго, само твоя чар.
И равнодушно към девици,
закачки или хубавици,
сърцето ми е твой олтар.
Кълна се, вярата ми свята,
че ти си всичко на земята,
ме ще ме видиш раздвоен.
Но пак те моля аз: побързай
с обратна клетва да обвържеш
сърцето си, мой ангел, с мен!
Кълна се в белите ти длани,
в очите ти - синчец и пламък,
че само теб обичам тук.
До сетния си дъх, кълна се,
теб да обичам, обич късна,
теб само, Лила, никой друг!
СКРИТА МОЛБА
Срещнах любовта голяма,
затова се чувствам зле.
Цяр бъди за скрита рана,
мое хубаво лале!
Ти си утрото, огрей ме
с хубавите си очи,
с росни устни, чародейно
болката ми излечи!
Чакам ангелските думи,
шепота на любовта,
сто целувки нека лумнат
като дъхави цветя.
КЪМ НАДЕЖДАТА
Хората от глина
с блясък ти покри,
кьорава богиньо,
сляпа за игри!
Непрокопсал скитник
те е сътворил,
ангел в теб - хранител
е боготворил.
С човка оглушала гукаш,
хилиш се, нали?
нямаш стряха, но капчукаш
в моите мъгли.
Хайде, остани и ти,
щом ме насърчи
с думи поривисти,
с бягащи очи!
Моята лехичка
нарцисът покри.
Синкава водичка
всичко напои.
Дъхави венчета
сплете пролетта.
Щастие ли? Ето:
всичко заблестя!
Но защо ли сутрин пърхат
мисли и пчели,
розите защо издърпват
острите бодли?
Моя радост, мила,
кой те укроти?
Трябваше ми Лила,
Бог ми я дари!
Тъй е, свежи рози
вехнат ден след ден
и потокът гложди
камъка студен.
И цветче, и радост
нейде отлетя,
светлинката млада
в локва заблестя.
О, да имах само Лила,
тя да беше с мен,
скръб едва ли би покрила
днешния ми ден!
В нейните прегръдки
бих оставил аз
бисери безпътни
и сподавен глас.
Хей, Надеждо, чу ли,
остави ме ти!
Мен ще ме обрулят
старите мечти.
Раздвоен съм вече,
сила се стопи,
с дух в небе далечно
тялото ми спи.
Крача само по безлюдни,
скапани нивя,
слънцето се свлича мудно
в пустата трева.
В небесата - трели!
Лош свят. И - не лош!
Щастие и Лила?
Сбогом! Лека нощ!
