Михай Чоконаи-Витез

превод: Невена Стефанова

С мораво клеймо отгоре
заповед дошла и скоро
в пролетната нощ вестител
вече хлопал по вратите.

Моят Янчи сън сънувал
и насън ме е целувал,
току-що дошъл от среща,
в първа дрямка той се стреснал.

Екна посред нощ тръбата:
„Скачай, стъпвай в стремената!
Срещу турци ще се бием!”
Ах, разделяме се ние.

Към бивака рано-рано
тичах в сълзи аз обляна -
както гургулица пее,
жалбите си да излея.

Милвах моя войн обичен,
коня му с трендафил кичих,
шлема му облях във сълзи,
черна панделка му вързах.

На прощаване с войската
мъка ми раздра душата.
„Сбогом!” - Янчи рече само
и сиротна аз останах.