Унгарска народна поезия

превод: Нино Николов

ВЯТЪР ПРОЛЕТЕН ПРИИЖДА

Вятър пролетен приижда,
цвете мое, цвете.

Птица птицата си вижда,
цвете мое, цвете.

Кой кому ще е потребен,
цвете мое, цвете.

Аз на тебе, ти на мене,
цвете мое, цвете.

Вятър в панделката стене,
цвете мое, цвете.

Бяло було, черна среха,
цвете мое, цвете.

Няма в булото утеха,
цвете мое, цвете.

ОГЪНЯ РАЗПАЛВАТ

Огъня разпалват,
огънят угасва.
Обичта отлита
страстна и нестрастна.

Обич моя, обич,
мъка си проклета,
пъпка не разтвори
в пролетни дървета.

И на клон не цъфна,
и в лимон не върза,
чувствата разкъса,
но не ги обвърза.

Ето ме: самичка
с рана и закана,
вместо гълъб нежен,
гълъб див си хванах.

ДЕТО И ДА ИДА

Дето и да ида, плачат дървесата,
все от крехки клони кършат се листата.
Скрийте се, листенца, щедри листопади,
ангелче ме търси и за мене страда.

Птиците са волни, кацат и отлитат,
само аз не мога скитал да поскитам.
Любовта е кратка, рече тази фея,
и не ме остави волно да се рея.

Друм да ме оплаква, път да ме спасява,
глухата пътечка да ме благославя,
че да ме облъхва добрината Божа,
с мирис надарила и трънлива роза.

В КАЛ ПОТЪНА ЯБЪЛКА ЧЕРВЕНА

- В кал потъна ябълка червена,
ще ли сбърка, който си я вземе?

- Ще я взема, ще си я измия,
зъбите си в нея аз ще впия.

- Не потъвай, ябълко червена,
не тъгувай, ангелче, за мене!

- Не тъгувам, мили, не тъгувам,
твоя съм, за тебе съществувам.

ПО ЧИТАРСКИТЕ ВЪРХАРИ

По Читарските върхари сняг е вече навалял,
казват, ангеле мой мили, паднал си от коня бял.
Казват, счупил си ръка, как ще задържиш снага,
белким кажа, ангел мили, забрави ме отсега.

Гледам, птиците прелитат под небесния покров,
аз по тях ще ти изпратя вест от моята любов.
Птицо литнала, лети, вест от мене извести,
а вестта е, ангел мили, грижа с мене нямай ти.

Имаше една дъбрава, необятна като сън,
а в дъбравата, в средата, дива роза с розов трън.
Ще се вее онзи храст, вечно ще трепти над нас,
тъй че, ангеле мой мили, пак ще бъда твоя аз.

ИСКАМ АЗ ДА СЪМ ЗОРА-ЗОРНИЦА

Искам аз да съм зора-зорница,
в твоето прозорче да надничам,
да надничам в ранна утрин синя
и с целувка пак да те отмина.

Ъгълът е къща на вдовица,
тя пък има щерка-хубавица,
сребърно легло с юрган за зима,
малката е моята любима.

Уж загубил, тъжни са нещата,
от любов погубих си главата,
от любов ли бе или от дума,
тебе нямам, имам само друма.

СНЯГ СЕ СТАПЯ

Сняг се стапя, пролетта подхвана,
синя теменужка аз ще стана,
ще поникна някъде в лехите,
че да си накичиш с мен гърдите.

Сняг се стапя, пролетта приижда,
синя теменужка аз се виждам,
но ще цъфнат розите в лехите
и ще си накичиш с мен гърдите.

Дол бълбука, мостчето е тясно,
тук ще се пропада, то е ясно,
ако нямаш никой за закрила
с две целувки и прегръдка мила.

ПЕСЕНТА НА КОСА

Само песента на коса
би ме разтушила,
аз молитвено очаквам
тази пролет мила.
Само тя добрата,
слънчево-крилата
би криле снижила.

Ти си косовата песен,
дето ще ме срещне,
дето ще склони главата
с устни две горещи.
С две ръце в ръцете,
с две очи в очите,
тъй те предусещах.

Пред мечтата се предавам,
както пред любима,
тя не иска да ме няма,
иска да ме има.
С песен очарован,
с дума омагьосан,
кос е твойто име.

О, НЕВЕРОЯТНА

О, невероятна,
бисерна и златна
роза неразлистена!
В нежното ти лоно
търсих аз подслона
за любов разискрена.

Но от мен те свличат,
грубо те отвличат,
хубава спасителко.

Докато живея,
все по теб ще крея,
ангел мой небесен.
Как да те отпиша -
името ти диша,
вписано в душата ми.
Ах, душа в мъглата,
стон и плач в душата
до невероятното.