Неизвестен унгарски поет

превод: Александър Миланов

Пред мене е стръкче цвете,
лилия - росно цвете,
във градинката ми свети.
И животът ми е цвете.

Теменужка стрък набола,
мойта гиздава Илона,
милооката ми роза
стрък пред мене е набола.

Китка от цветя пред мене,
пременени, нагласени,
рози пурпурно червени,
теменужки насинени.

Моя обич разцъфтяла,
ще откъсна ли в премала
розичка поруменяла,
теменужка закопняла?

Ако дар ми се дарява
твоя розов лик-жарава
да целувам до забрава,
ще се утеша тогава.

Нека вечно разцъфтяло
бъде стройното ти тяло
в теменужно наметало,
твой съм, цвете разцъфтяло.

Всичко чу, не го забравяй,
поглед мил към мен отправяй,
болката ми укротявай
и живота ми спасявай!

Нека да ми е простено,
цвете мое, триж блажено,
и като сме разделени,
не забравяй ти за мене!