Сеййит Незир

превод: Ахмет Емин Атасой

ДАДЕНАТА ДУМА Е ЧЕСТ ЗА НАС

Дадената дума е свята цел за нас!
Тесните проходи на дните тягостни
и бронираните бариери на площадите са преодолени!
Дадената дума окоси плевелите от земята си
превърна в цъфнал ален мак всяко хвърлено семе
и твърдо стъпи в сърцето на своята цел.

Дадената дума
Без да изгуби нито една буква от себе си
Яростно пламна върху острото лице на борбата
Без да се отклони дори за миг
От основния цвят на великата надежда
Сложи си печата в сърцето на своята цел.

Дадената дума достигна целта си!
Сега само един глас тече по коритата на нашите гърди -
Гласът на победата, родена от болки и страдания,
Тази победа с яките си мускули
И с непоклатимите си нозе днес ликува
Дадената дума е чест за нас.

Слава на теб, о велика сръчност,
Избуяла от светостта на насъщния хляб
Слава на вас, посърнали лица,
Разкървавени по десет пъти на ден
Слава на теб, о сърце, туптящо в гърдите на своя народ
Слава на теб, о поход доброволен, тичащ към затворите
Коптори, нивя, фабрики - крепости на съпротивата - слава на вас
Слава на теб живот, сътворен от кръв и пот
Слава на всички!

Дадената дума е крайна цел за нас!
Дадената дума с гранитни букви
Блести като клетва по устните на милиони карамфили
Дадената дума напредва по тунели, по-тесни от косъм,
Напредва от цел на цел, чак до най-далечната!

ПЪРВОТО ПИСМО

Ръцете ми толкова време какво правят в пазвата ти така,
В тази безгранична пазва на любовта?

За кой ли път смуча устата ти и с жажда голяма
Изпивам цялата ти голота, но насищане няма.

Без дъх, без душа оставам чак!
- Облечи се, да не настинеш, че даже и гласът ти е гол!

Аз пък какво ли търся в тази рана незарасла, и то напук?
Наистина там ли съм сега? Ама най-ценното ми нещо е тук!

Всичкото ми е тук и се смалява пред въпроси необясними.
Любима моя, ти ме изпрати при първото писмо.