СЪВЕТ
превод: Ахмет Емин Атасой
СЪВЕТ
някой ден ако попаднеш
в стая за разпит като мъченик
без значения са братко
твоята възраст и твоят пол
стига да можеш да изплюеш
в лицата им своя език
ИЗ „ПЕСЕНТА НА ЗОРАТА”
1
не ме търси тук, мамо,
на входа не казвай името ми
звезда е паднала върху косите ти
мамо, не я откъсвай
не плачи
лицето ми е небръснато отдавна
очите ми пълни със зора чаках
удължаваха се ръцете ми
винаги нащрек
молех се за смъртта, мамо,
макар и да ми се живееше страшно много
5
колко странно нещо е
човек да умре с тържествен марш
аз съм главен герой в една тъмна и кървава игра
всички погледи са насочени към мен
играта насочена към зората продължава в уторбата на нощта
една зъзнеща от студ цигара стои на масата
до нея една стъклена чашка
напълнена с цвета на тази нощ
една тънка трептяша клечка кибрит
лист молив
стол
отзад
леко намазано
и намотано на кълбо
въже
и един циганин
са може би незаменим декор
зад осъдения на смърт
7
колко странно чувство е смъртта
смомням си момичетата, които съм целувал
как да си обясня това
преди да тръгна към бесилото
КАТО СЛЪНЦЕ
затваряйки с две ръце
отвора на раната
звезда носиш в пазвата си
ала звездата все пак пада
и ти ако ще паднеш
във вечерен полумрак
падни като слънце
с хиляди звезди след себе си
