Милан Руфус

превод: Вътьо Раковски

Сестра на нежността, на хляба майка.
Все тича със нозе нетърпеливи.

С нозе, които толкова ще издържат,
че десетте живота нейни
храм
ще им издигнат
и ще измесят хляб.

Върви.
Пред нея и зад нея има още.
Отдавна знае, че сама е и храната,
и гладът.

И там, където бос крак тя положи,
пръстта ще запреде
усетила я даже
под тревата.