Димитър Стоевски

„Детски дни” - педагогически разкази от Стилиян Чилингиров

Без да занемарява чисто художествената страна, във всички свои произведения Стилиян Чилингиров всякога е придвижвал средеца на разказа към едно ясно подчертано нравствено начало или изобщо към един нравствен мироглед, изведен от законите на битието и насочен обратно към същото това битие.

Твърде характерни в тази насока бяха последните негови големи романи „Деца на ада” и „Първа жертва”, които за лишен път изтъкнаха верния усет и будното социално отношение на автора.

Склонността му към нравствените въпроси бие на очи и сега, в последната негова сбирка разкази - „Детски дни”, които авторът сам е нарекъл „педагогически”, отбелязвайки в предговора си, че е искал „да покаже колко силно влияе върху развитието на младия човек тъкмо това, върху което ние, възрастните, ние, възпитателите, не обръщаме почти никакво внимание.”

Ала въпреки това едва ли някой би казал, след прочита, че тия разкази, като съзнателно-педагогически, са лишени от художествена стойност.

Те са написани така хубаво, пропити са от такива горчиви истини, с такъв ведър хумор и непресторена ирония, че ние, увлечени като от всяка хубава книга, смело бихме могли да ги означим като истински, майсторски изпипани прозаически късове, а не да ги приемем снизходително само като „педагогически”, както може би е предполагал авторът и затова сам ги е означил като такива, за да оправдае предварително прямо вмъкнатите на много места нравствени максими: „Който се е носил на чужд гръб, той е отвикнал да ходи на краката си”, „Работата е най-добрият другар и най-добрият учител”, „Който пада, свещ не носи” и др. т.

Особено се налагат на вниманието на читателя разказите „Орелът”, „Учител Х”, „Великият ход” и „Гърбавото”.

——————————

в. „Огнище”, г. 1, бр. 7, март 1938 г.