Дмитрий Трибушний

превод: Елка Няголова

***

Гори-гори, Донецк картонен.
Днес цял си в дим.
На кой слепец ще плащат двойно
за Крим и Рим?
Тръби в комините си ясно.
Над розите роса роси.
В Ютуб да има малко място
и за сълзите ни.

СТИХОВЕ
ЗА ВЛИЗАНЕТО В АДА

Завръщането във Итака
е път през ада.
Не всеки рано вписан знак
изгаря в кладата.
Спасение за мохиканите?!
Гори домът им!
Пожарът го превръща в рана,
във рана тъмна.
Чистачки, ватмани и лекари
от смърт спасиха се.
Те спуснаха се във галериите,
най-долу в ниското.
Кръжат в небето горе спътници,
любов пренасят.
А тук хуманитарен въздух
крадем. И ясно е:
Възкръсна Сценаристът вечен -
в прокобен час.
Напусна горното Отечество.
Остана с нас.

***

Какво е човекът? Жалост.
Пух и пера. И прах.
Сви се сърцето жарко.
Нещичко още тиктака.
Видимо, не съм прав.
Какво е човекът? Песен.
Дето за мен е мислена,
заедно със града тесен
и покрай думите лесни.
Тъжна, подобно изход.
Какво е човекът? Между
Някъде, Всякъде, Как ли…
Листопад, вял и нежен,
цъфнал като надежда.
Или захвърлен петак.
Какво е човекът? Памет.
Стиснат в юмрук пламък.