Елизавета Хапланова

превод: Елка Няголова

Със Бялото над покрива,
с йордановденски студ,
с убежищата смутни…
годината ще помним.

А над града летят
снаряди - звяр след звяр,
присмиват се на Вярата.
А моли се градът…

Йордановден е. Първо
е вечният обряд,
върви народът с радост,
душите ни са пълни

със храмовите псалми,
с привечерната прелест…
А редом - бой пореден.
Градът се моли сам…

С насилия познати
е скрита всяка истина,
а с Вярата са чистите:
„Ще дойде Светлината!”

От мислите си болен,
духовна сила скътал,
за светлия ни път
градът ни днес се моли…

2016 г.
г. Макеевка, Донбас