Сарандис Павлеас

превод: Божидар Божилов

СИМФОНИЯ НА РАДОСТТА

Майко, ти, която роди планетата и звездите невидими,
когато скуката измъчваше боговете на недосегаемите им тронове,
ти, която накара да трепнат самотните им сърца,
за да се изпълни с усмивка хаоса,
за да запее пламтящата вихрушка на боговете.

О, радост, стани ангел пазител на нашето пътуване!

Ти, която знаеш да довежда боговете на земята
и отваряш широко вратите на рая,
нека изгрее лицето ти за хората!

Виж, вървяхме по пътищата на тревогата,
спуснахме се по всички стъпала на срама,
спахме в тревата на робството.

Ти, която държиш здраво вярата,
излекувай сега времената ни болни!
Нека блесне като мълния над земята завета ти нов!

Нека благостния ти зов загърми по небето,
за да се усмихнат полетата ни с детски усмивки
и реките да пеят с нас -
с нас да пеят, да пеят!

БИОГРАФИЯ

Майка ми беше перачка,
пиеше много баща ми,
брат ми бе в Серес миньор.
Скоротечната моята майка отнесе.

Баща ми умря на един тротоар.
(Не разбра, че умира - бе много пиян.)
Сега в Требецина погребват и брат ми.
А аз своето име сега промених.

Един младеж помня, остави ме той,
защото не вярваше, че го обичам,
и тъй го загубих в тълпата безименна.

Майка ми беше перачка,
пиеше много баща ми.

ИЗ „ПЕСЕНТА НА ОКЕАНИТЕ”

Легнахме ний под дърветата, под които сега вий лежите.
Виждате ли „Е”-то на фирмата на магазина?
И ний го видяхме, когато с камиони германски минахме,
които ни водеха на разстрел.