Сарандис Павлеас

превод: Марин Жечев и Михаил Берберов

Не смятайте, че има глас дъждът.
Дърветата му дават песента си.
Не е родина негова небето,
тъй както птичето, издигнато високо,
за своето гнездо си спомня, той
така земята помни, от земята сила
той взема и към облаците пак
отново се издига, но отново
се спуска, и със покривите къщни
говори; с камъните, с хълмовете също;
с градините бълнува той,
тъй както с долините и реките.