ЛЮБОВ
превод: Ахмет Емин Атасой
ЛЮБОВ
сутрин, когато се събудиш при мен,
птиците рисуват гласа ти върху крилете си
нощният дъжд спира
улиците се спускат към деня
ти усмихнеш ли се, пазари се образуват в очите ти
едно дете изгубва майка си
и я намира в твоето лице
ние докато си говорим, пътниците са вече по домовете си,
в светлини се къпят всички кораби
месечината слиза долу в морето
рибите приготвят ракиената маса
докосна ли ти лицето, очите ми се напълват
и навсякъде по света
жените започват да пеят една нова песен
ТВОЕТО ЛИЦЕ И КАМБАНЕНИТЕ ЗВУЦИ
Истинска пролет настъпваше, когато се смеех с теб
и когато докосвах камбанните звуци на лицето ти,
буйни и сладострастни като гол-голеничък нар
лицето ти беше отражението на утрото
от най-обитаваното място на есента
от затварящите се морета на твоето лице
излетяха птиците като отровни стрели
а лятото с вързани очи стои до стената
какво остана от лицето ти, една ръждива сянка
отдалечаваща се гора, жалеещо цвете
парчета строшени стъкла, с цветовете на пролетта
как ще свикнат птиците с липсата на небето?
ах, доста закъснях с опознаването на дъжда
като гол-голеничък нар съм победена и оскърбена
като изгнила есен съм, там, където старото ти лице
се губи завинаги с камбанните звуци
ВЯТЪРЪТ
жената беше по-малка дори от песъчинка
морето беше по-малко от болката на жената
старият вятър продължаваше да духа
без да му пука за морето и Млечния път
и вървеше жената с босите си крака
без да стъпи върху пясъка и звездите
ИЗ „ЧЕТИРИСТИШИЯ”
*
любовта е най-тайнственият олтар на човека,
където и смъртта дори не може да проникне
разтваря тя докрай вратите на своята красота,
за да може човек в душата на другия да вникне
*
„аз вечно съм твое” крещеше листото
на клона, който милваше русите му коси,
преди да попадне в ръцете на вятъра
есента изведнъж забрави песента на раздялата
