Метин Дженгиз

превод: Ахмет Емин Атасой

ЛЯТНА РАЗДЯЛА

Лятото се свърши. То излетя като прелетно ято
Лястовиците отдавна са в прегръдките на слънцето
Улиците се обезлюдиха, дните се молят за пощада
Пак е нощ. Ние пак изживяваме същите изпитания
Заедно с теб и далеч един от друг

Сега сме в старите градини. Сред сърдечни молитви…
Приличаме на любовни песни, с мелодия еднаква
Дните са броени. Затоплиха се сенчестите места
Тишината пулсира в сърцето на една роза
Сега сме в старите градини. Сред сърдечни молитви…

Приличаме на любовни песни с мелодия еднаква
Дните са броени. Затоплиха се сенчестите места
Тишината пулсира в сърцето на една роза
Сега сме в старите градини. Сред сърдечни молитви…

Чувствата разцъфват и със зимните цветя
Колкото и да са тъжни и крехки…
Раните започват да кървят особено вечер
Заедно с хоризонта избелява и червената розова градина
Чувствата разцъфват и със зимните цветя

Дръпни завесите заключи вратите
Не се подвеждай от вълшебния глас на луната
Пролетта дори и да кацне като птица в градината ти, не вярвай
Лятото се свърши. То излетя като прелетно ято
Улиците се обезлюдяха, дните се молят за пощада

ЛЮБОВТА СЕ ИЗЧЕРПВА

Облягам се на най-широкия спектър на пролетта
Израстват сенките на безшумните писъци
Спомените се сгромолясват отгоре ми
Водите изсъхват, сам себе си не разбирам
А думите се строшават и при най-слаб досег

Това дърво, наведено към морето, е една мъртва птица,
Която се размножава като тягостна метафора
Камъкът се пука, ледът се стопява, земята хлътва
Небето заблуждава следите от пътя
Любовта се изчерпва, любовта се изчерпва, любовта се изчерпва
Любовта, онова цвете, което цъфти в кръвта ни, се изчерпва
Любовта наистина се изчерпва, аз се отегчавам
Записах саботажи върху паметта на водата
Върху оная безкрайна памет на водата

Пътищата са пълни със звезди, а пясъкът - с бисери
Не забравяйте чайките, гласа в самия глас
Понеже моето желание се състои в това
Да сътворя една роза от пяна

ИЗ „ПРИТЧИ”
XVIII (Притчата за гласа)

Гласове се дочуваха от планините
долината беше като безпощадно море
а ние с татко галопирахме към гласа
конете ни станаха вир вода
„Намирането на гласа е възможно - каза татко, -
като всички останали възможни неща
Денят беше едно цъфтящо цвете между нас