Хюсеин Хайдар

превод: Ахмет Емин Атасой

КРИЛЕТЕ НА ЗАМИНАВАЩИТЕ СЕ

Срамувам се в мургавия дом на нощта
Всичко спи в тишина дълбока
Любимата ми, облечена в бяло, се връща

На стената снимката на една нещастна любов
На масата историята на един изоставен мъж
Половин чаша мляко и мирис на портокал

Едната теменужка е паднала на пода
И спи дълбоко в полумрака
Светлината се пречупва в ниската дълга стена

Лек дъждец ръми над светлината
Тънки водни струи проникват в килима
Лицата на заминаващите са върху килима

Завесите се развяват целите намокрени
Една жена си мие косите на реката
Дъждът се засилва и се шири из цялата стая
„Този, който минава оттук сега под този дъжд,
Може да се застреля” прошепва един глас

Габърът се извисява разбивайки тавана
Стиховете ми се плъзгат по повърхността на водата
Всичко, което е написано, се разпилява и се изтрива
Само гласът ми остава, клатушкащият се едва
Въздишките от миналата вечер и една дълга песен

Черните коси се развяват на вятъра,
По реката са се юрнали стада от пъдпъдъци,
Влажните листа на храстите силно се люлеят.

Плуващите червени рибки мигом изчезват,
Минава един шевролет обстрелвайки прозорците,
Леглото ми се напълва с изпотрошени нежни сънища.

Убитите нареждат край стената,
Часовникът на сърцето много бавно съобщава времето
А една булка, съвсем млада булка, полудява.

Крилете на заминаващите се влачат по земята!

НЕКА СИ ОТИДАТ

Вечерните ветрове останаха на улицата
Не слизай в градината, не излизай на балкона
Прозорците не отваряй
За да не влизат куршумите

Навън, на пътя
Лежат самотни трупове
Чаените ни чаши останаха наполовина
В кафенетата с изпотрошени стъкла

Лунната светлина остана на улицата
Не отваряй завесите
Могат да влизат куршуми
Да бъдат избити всички птици
И окосени акациевите цветя
Не трепват звездните светлини
Само движещите се сенки се виждат
Извършват се смени на караулите
Един мъртвец сам се обкръжава

Горестните песни останаха на улицата
Не разтваряй юргана си
Могат да влизат куршуми
Можеш да бъдеш поразена…

- Чуващ ли ме,
сладка моя, чуваш ли ме?

ИЗ „ИЗТОЧНИ ПЛОЧИ С НАДПИСИ”

ЧЕТИРЕДЕСЕТ И ОСМА ПЛОЧА - ПОСЛЕДНИЯТ АЯТ*

Eй, поете, кажи, че: Истината не е без стопанин,
Когато се появи онзи, изправеният като гора,
Народът, с рани като отворени гробове, ще каже:
Стената на закрития договор ще се срути! Непременно.
Чуйте бития с камшик, там, където се кръщава добродетелта,
Кой ще стои като изсъхнала тиквена дръжка?
Този гнет може ли да е закон против правото на народа?
Масите сигурно ще намерят мляко за бебето на жената,
Защото кръвта изскочи изпод петите.
Небето не ще се забави с въпроса „дали ще ни се даде срок”,
В часа на изневярата, когато сърцата ще са вече заразени,
Когато страхът надделее и търпението се изпари напълно
Този, който е изпитан шейсет години, вече се е разклатил.
Кои дават гаранция за признаване на правото на труд?
Надеждата ще се роди оттам, откъдето изгрява слънцето.
Ей ти, който нямаш нищо за губене освен робството си,
И това ли не ти го казахме? Казах разбира се, и то много пъти,
Не ви ли казах, че съм по-близо до вас от вашата сънна артерия?
Аз съм самият вас! Не страха ви, а вашата дързост съм аз.
Онова, което се изхвърля в процеса на зреенето са калните утайки
И те винаги са против Твореца, те са напълно изгнили за нас,
Измет са те, изобщо непотребни за новосъздаденото същество.
В пожара на разлагането материята се запалва от своите клетки ,
Този който е вземал, връща взетото гърчейки се в конвулсии.
Тези, които плашат човека, ходят като роднини ръка за ръка
И ние знаем безсъмнено техните подмолни цели.
В деня на Божия съд те ще видят имената си в списъка
Тези, които не са извършили насилие, си знаят поначало.
И на насилника му се признава определено време, разбира се
И много ясно, че те никога няма да намерят пътя на спасението.
____________

* аят (араб.) стих (изречение) от Корана.