Гюлтекин Емре

превод: Ахмет Емин Атасой

НОЩНИ СЪНИЩА

нощните сънища ме отвеждат ей така
в тъгата на емигрантските вечери -
колко неща се разказват или не се разказват
за призива но насилието към съпротива
за възкръсването на всички смърти отново

представете си един град с по един ранен във всеки дом -
колко са мъртвите, колко - живите, колко - чакащите смъртта
така или иначе сватбите са окървавени вече -
любовта е затворена в единична килия
даже и водата изгнива за седемдесет и два дни

нощните сънища ме отвеждат ей-така
на пост ме водят при гордите сърца
за да се наситя на песни, маршове и стихове
за да се превърна в синя пяна в мрежата на рибарите,
в моретата със заключените езици

тъмните рози на отчуждените вечери
дни, в които писмата остават без отговор
тъжните вести ни дебнат в засада
листата плачевно прошепват нашите песни
като не изгасващата обич в очите на приятели

нощните сънища ме отвеждат ей така
водят ме с една розова фиданка в ръка
при одърчетата с надвесени като дула вежди
в дълбочината на страхотното мълчание
в решителността, в клетвите, в сенките мрачни

а ти пристигаш с първата руменина на зората
за да станеш птица на моя прозорец

ПОТЪНАЛИЯТ КОРАБ

Аз съм товар на потънал кораб, чакащ водолазите
Кой е онзи, който стене в ръцете на една разсеяна вълна
Земята се пука от мъка при сраженията, планините са несигурни
И студа им, и леда им и самотата им са непоносими, юнаците
Вече крещейки не отвличат момите с буйните си алени коне
Белите моми, една по една се изплъзват и отиват в други легла
Те никога не се завръщат що за чудо е това, песните не се слушат
Стъклата се замърсяват и често се питаш “никой ли не живее тук”
Сипвайте вода на балконите, за да се охладят малко, че изгоряхме
Всичко е ужасно скъпо, цените ни изгарят като огън, господине,
Долу никой ли няма, рожбо, защо не поиграеш още мъничко
Водата е спряна, майко, нали щяхме да се къпем всички
записах името ти върху водата, скоро ще се слееш с морето
И там един потънал кораб те чака, отворил цялата си душа
Тази флота няма да мине оттук и жените няма да боядисват
Тези къщи, и тази улица си има свой морал, ако щете вярвайте
Ако искате, недейте, но сигурно ще бъдете прокълнати от нея
Внимавайте с азотната наркоза, много са мъжете, загинали от нея.