Д. Б. Митов

В един вестник, който няма никаква връзка с читателите и служи само за чисто котерийни цели, е поместена нова хула срещу обичания от цяла интелигентна България проф. д-р Асен Златаров.

Поводът е бляскавият юбилей, устроен на видния наш писател и учен не от някаква групичка, а от всички среди, които имат честно отношение към българските изкуства и наука.

Разбира се, известната литературна котерийка, която се е проявила досега само чрез и от Министерството на Народната просвета не може да понася любовта на публиката, на читателите, на честните български граждани към делото на един от най-симпатичните служители на българската култура.

Ето защо е този съсък, но не груб, а тънък, злобен и прикрит зад някаква обективност.

Бихме отминали и тази закачка мълком, защото знаем, че българският читател отдавна е отминал с презрение всички прояви на тези лишени от всякаква дарба кариеристи, ако в статията не се прокарваше един тънка интрига.

Авторът хитро се усмихва, намига към публиката и казва, че юбилеят на Антон Страшимиров не предизвикал такова вълнение, както юбилея на Златаров. Разбира се, щом като не сте се развълнували вие, драги господа йезуити!

А всъщност юбилеят на Страшимиров повдигна възторга на всички свободни български граждани, които останаха слава Богу живи след времето, когато Министерството на Народната просвета ви изхранваше с разнообразни синекури!

Антон Страшимиров получи от бедния български народ благодарността, която му дължеше и още му дължи за неговото литературно и обществено дело.

Мислите ли вие, че като правите сега хитри комплименти на едни ще можете да подроните авторитета на другите?

Нито с кокетирания, нито с подмазвания, нито пък с интриги вие ще можете да спечелите сърцето на читателя.

Колкото за литературното дело на Асен Златаров то е оценено и от читатели, и от критика напълно обективно.

Няма нужда и вие да си казвате мнението за него, защото както добре ви е известно то се цени само в официалните среди, а те най-малко значат на литературното поле. Там имат думата читателите и честната критика.

Пък вие най-после може да отричате делото на Ас. Златаров. Нали с вас работят добрите момчета с „беневреците”, с „родните” идеи… с добре запазените синекури?

Както виждате - всеки си има запазен периметър - от една страна Асен Златаров и влюбената в него българска читателска маса, от друга страна хитрите кариеристи с удобните синекури и фондове около изучаването на „родния” бит.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 4, бр. 151, 17 април 1932 г.