Димитър Стоевски

Забравената провинция като че ли е решила да напомня все по-често за своето съществувание чрез творбите на свои даровити синове, които по духовен ръст не само могат да се изравнят с мнозина братя от престолнината, но и ги надвишават чувствително.

Такъв един далечен културен ратник е и бургазлията Стефан Станчев, който с новата си книга есета (сам авторът ги побългарява на „опити”) „Сребърни везби” (издава библиотека „Златни зърна”, Алабинска 40, София) доказва, че когато улавя перото, то е защото наистина има да каже нещо почувствано и изживяно не само със собственото сърце, а със сърцето на людете изобщо и премислено с тяхната мисъл.

„Творчество и живот”, „Народно слово”, „Над книгите” и „По друма” са четирите дяла на тази хубава книга, която съдържа общо двадесет и едно есета - двадесет и едно нирвания на духа в тайните на човека и на света.

——————————

в. „Огнище”, г. 3, бр. 27, март 1940 г.