ЛЮБОВ
превод: Татяна Любенова
ЛЮБОВ
Момичето страхливо до блатото се свива,
ширят се зловещо жабешки мотив,
по релсите се люшка някакъв си рижав
и в къдрици димни вървят локомотиви.
В облачните пари през слънчевия юли,
с бяс се врязват сякаш вятърни мазурки,
ето ме - опален от тротоара юлски,
а целувки мята жена - като угарки!
Глупави вий, хора, оставете градовете!
Идете голи нейде да леете на припек
опияняващи вина във мехове-гърди,
или дъжд-целувки по бузи като въглени.
1913 г.
——————————
АЗ
1.
По мостовете
на душата ми изхабена,
побърканите ми стъпки
пишат жестоки фрази с пети.
Където градовете са
обесени
и в петлиците на облаци
са застинали
на кулите
кривите зъбери -
вървя,
сам ридаещ,
че на кръстопът
са разпънати
стражите.
2. Няколко думи за моята жена
По морски неизвестни плажове
върви луна -
жена ми.
Любовницата ми рижавовласа.
След екипажа
кресливо влачи се тълпа съзвездия.
Венчава се с автомобилния гараж,
целува се със вестникарски будки,
а пътят млечен като мигащ паж
е украсен с измамни светлинки.
А аз?
Носеха, изгарящи, извити вежди ми
от кладенеца на очите й студените ведра.
В коприна езерна стърчеше тя
и кехлибарена цигулка бяха нейните бедра?
В краища, където под покрива на злобата
не хвърляш блясъка на песента.
Потъвам в булеварди, с пясъчна тъга обвеян:
нали това е твоя дъщеря -
моята песен
с ажурени чорапки
в кафенето!
3. Няколко думи за моята майка
Майка ми си има като синчец тапети.
А аз се разхождам по пъстрите павета
с чорлави лайкучки, вървя си и мечтая.
Щом заиграе вятър на обоя рижав,
до прозореца се приближавам,
вярвайки,
че пак ще видя
седналия,
върху покрива на къща,
облак.
А при болната ми майка
преминава шумът хорски -
от кревата й до ъгъла празен.
Мама знае -
тези мисли на налудничави купчини
излизат изпод покрив на завода Шустов.
И когато моето чело, увенчано с шапка филцова,
освети в червено гаснещата рамка,
аз ще кажа,
пуснал бас като на вятър воя:
„Мамо,
ако ми стане жалко
за фруктиерата със вашето брашно,
притъпкано от токовете на облачния танц -
кой ще приласкае златните ръце,
прострени към табелата на витрината Аванцо?…”
1913 г.
——————————
НА ВИ!
Оттук, след час, в пресечката чиста,
подир човека тлъстината ви ще изтича.
А аз ви отварях на стиховете кутийките,
аз - на безценните думи разточител.
Ето, вие, мъжът, с мустаците в зеле
от чорбата недоизядена зелева;
ето, вие, жената, дебело набелена,
в стридата от раковина загледана…
Всички вие върху сърцето ми поетово
сте се качили, кални, без или с галоши.
Ще озверее тълпата и така ще се бърше,
че ще наежи крачета стоножката….
А ако днес на мен, грубият хун,
не ми се ще пред вас да се кривя,
ще се закикотя и ще ви наплюя,
в лицето ще ви заплюя
аз - на безценните думи разсипника.
1913 г.
——————————
ВИЕ
Вие, преживяващи от оргия в оргия,
които имате вана и топъл клозет!
Не ви ли е срам, за представените пред Господа,
колонките по вестниците да четете!?
Знаете ли вие, бездарници, много,
само да плюскате мислещи как,
може би в този миг откъсва бомба
на поручик Петров здравия крак?…
Може би той, за смърт доведен,
изведнъж ще види, цял изранен,
как вие с уста, омазани от котлети,
похотливо напявате Северянин!
Вие ли, жените любещи, както блюдо,
животът си на разгул отдали!?
По-добре в бара жетон да бъда,
срещу който вода ананасова дават.
1915 г.
——————————
ХАЙНЕОБРАЗНО
Мълния стрелна с очи:
„Аз видях -
с теб беше другата.
Ти си най-низък,
най-подъл си ти…” -
и си тръгна,
и си тръгна,
ругаейки - тръгна.
Аз съм учил все пак, мила,
оставете дрънканиците ваши.
Ако мълнията не ме е убила -
гръмоленето ви,
ей богу, не ме плаши.
1920 г.
——————————
ОТНОШЕНИЯ С ГОСПОЖИЦА
Тази вечер решавах -
дали да не станем любовници? -
тъмно е,
няма никой да види.
Наклоних се действително,
и действително
аз,
наклонявайки се,
й казах,
като родител добър:
„Страстите остри прекъсни -
ако обичаш,
върви си,
отдалечи се,
ако обичаш, върви.”
1920 г.
ЛЮБОВЬ
Девушка пугливо куталась в болото,
Ширились зловеще лягушечьи мотивы,
В рельсах колебался рыжеватый кто-то,
И укорно в буклях проходили локомотивы.
В облачные пары сквозь солнечный угар
Врезалась бешенство ветряной мазурки,
И вот я - озноенный июльский тротуар,
А женщина поцелуи бросает - окурки!
Бросьте города, глупые люди!
Идите голые лить на солнецепе
Пьяные вина в меха-груди,
Дождь-поцелуи в угли-щеки.
1913 г.
——————————
Я
1.
По мостовой
Моей души изъезженной
Шаги помешанных
Вьют жесткие фраз пяты.
Где города
Повешены
И в петле облака
Застыли
Башен
Кривые выи -
Иду
Один рыдать,
Что перекрестком
Распяты
Городовые.
2. Несколько слов о моей жене
Морей неведомых далеким пляжем
Идет луна -
Жена моя.
Моя любовница рыжеволосая.
За экипажем
Крикливо тянется толпа созвездий пестрополосая.
Венчается с автомобильным гаражем,
Целуется с газетными киосками,
А шлейфа млечный путь моргающим пажем
Украшен мишурными блесками.
А я?
Несло же, палимому, бровей коромысло
Из глаз колодцев студеные ведра.
В шелках озерных ты висла,
Янтарной скрипкой пели бедра?
В краях, где злоба крыш,
Не кинеш блесткой песни.
В бульварах я тону, тоской песков овеян:
Ведь это ж дочь твоя -
Моя песня
В чулке ажурном у кофеен!
3. Несколько слов о моей маме
Уменя усть мама на васильковых обоях.
А я гуляю в пестрых павах,
Вихрастые ромашки, шагом меряя, мучу.
Заиграет вечер на гобоях ржавых,
Подхожу к окошку,
Веря, что увижу опять
Севшую
на дом
тучу.
А у мамы больной
Пробегают народа шорохи
От кровати до угла пустого.
Мама знает -
Это мысли сумасшедшей ворохи
Вылезают из-за крыш завода Шустова.
И когда мой лоб, венчанный шляпой фетровой,
Окровавит гаснущая рама,
Я скажу,
Раздвинув басом ветра вой:
„Мама,
если станет жалко мне
вазы вашей муки,
сбитой каблуками облачного танца -
кто же изласкает золотые руки,
вывеской заломленные у витрин Аванцо?…”
1913 г.
——————————
НАТЕ!
Через час отсюда в чистый переулок
Вытечет по человеку ваш обрюзгший жир,
А я вам открыл столько стихов шкатулок,
Я - бесценных слов мот и транжир.
Вот вы, мужчина, у вас в усах капуста
Где-то недокушанных, недоеденных щей;
Вот вы, женщина, на вас белила густо,
Вы смотрите устрицей из раковин вещей.
Все вы на бабобчку поэниного сердца
Взгромоздитесь, грязные, в калошах и без калош.
Толпа озвереет, будет тереться,
Ощетинит ножки стоглавая вошь.
А если сегодня мне, грубому гунну,
Кривляться перед вами не захочется - и вот
Я захохочу и радостно плюну,
Плюну в лицо вам
Я - бесценных слов транжир и мот.
1913 г.
——————————
ВАМ!
Вам, проживающим за оргией оргию,
Имеющим ванную и теплый клозет!
Как вам не стыдно о представленных к Георгию
Вычитывать из столбцов газет?!
Знаете ли вы, бездарные, многие,
Думающие, нажраться лучше как -
Может быт, сейчас бомбой ноги
Выдрало у Петрова поручика?…
Если б он, приведенный на убой,
Вдруг увидел, израненный,
Как вы измазанной в котлете губой
Похотливо напеваете Северянина!
Вам ли, любящим баб да блюда,
Жизнь отдавать в угоду!?
Я лучше в баре блядям буду
Подавать ананасную воду!
1915 г.
——————————
ГАЙНЕОБРАЗНОЕ
Молнию метнула глазами:
„Я видела -
с тобой другая.
Ты самы низкий,
Ты подлый самый …” -
И пошла,
И пошла,
И пошла, ругая.
Я ученый малый, милая,
Громыханья оставьте ваши.
Если молния меня не убила -
То гром мне
Ей-богу, не страшен.
1920 г.
——————————
ОТНОШЕНИЕ С БАРЫШНЕ
Этот вечер решал -
Не в любовники выйти ль нам? -
Темно,
Никто не увидит нас.
Я наклонился действительно,
И действительно
Я,
Наклонясь,
Сказал ей,
Как добрый родитель:
„Страсти крут обрыв -
будьте добры,
отойдите.
Отойдите,
Будьте добры”.
1920 г.
