Майкъл Дикел

превод: Мирослава Панайотова

***

Тук стоя.

Замръзнал съм. Като Тенекиен човек
без петрол след мусоните.

Чакам. Като Сламен човек,
който иска да наруши дебатите на царете философи.

Плача. Като Човек Лъв,
чиято маска на увереност падна преди вечеря.

Никога не съм бил в Канзас,
но знам, че няма да мога да се върна у дома.

Чувам маршируващите войници. Виждам факлите.
Усещам зъбците на вилите.

Изумруденият град лежи в прах.

Ставите ми, заключени с ръжда,
отказват да се движат.

Устата ми произнася „о”
за предстоящата влакова катастрофа.

Стоя и гледам с ужас.

Вътре обаче стар часовник шепне отдавна,
опитвайки се да ме събуди.