Хосе Иерро

превод: Атанас Далчев

фрагмент

От този сив затвор ти виждаш
морето, би могъл да гледаш
как чайките кръжат, да чуваш
как живо времето пулсира.
На морски плаж прилича тази
тъмница; всичко е заспало
във нея. Бият се вълните
почти в краката й. Летата
и всички есени и зими
са пътища, където волни
извън стените други ходят;
химери, символи нетрайни
на времето. (От всеки смисъл
е тука времето лишено.)

А таз тъмница отначало
бе гробище. Аз бях дете
и случваше се да минавам
покрай това безмълвно място
с високи тъмни кипариси,
с напукани надгробни плочи.
Ала бе времето прогнило
и заразяваше земята.

Не беше повик на живота
тревата вече. Още рано
един ден с кирки и лопати
изразкопаха преснотата
на почвата и всичко, всичко -
гробове, кипариси, рози,
загуби стария си облик.

Тук ново гробище сградиха
за живите.