Хосе Мария Кирога Пла

превод: Атанас Далчев

Кой ти очите склопи, когато с поглед сетен
си чакала напразно, уви, да дойда аз?
Кой твоята възглавка оправи в оня час?
Кой на гръдта ти скръсти безчувствени ръцете?

Ръка благочестива на предобър човек
бе таз ръка, която пред смъртно покривало
по обичай старинен положи твойто тяло
подобно мъртва роза във черния ковчег.

Ръка благочестива, но не и мойта, мамо;
очи благочестиви, не моите очи,
са плакали горещо над твойто тяло нямо

със болка, от която тъй страшно ми горчи.
Далеч от мен умряла… О, колко сте студени,
студени и високи, стени на заточение!