Абдюлкадир Будак

превод: Ахмет Емин Атасой

В ЖИВОТА МАМА БЕШЕ НАЙ-ОБИЧАНАТА ОТ МЕНЕ

Пародия по Джан Юджел*

Според нея аз бях непоправим по рождение.
Татко за мене беше страхът, а мама душевната прохлада,
Най-любимият син й бях - това за мен бе ценна награда -
Нейните ловни разкази бях слушал с удивление,
В живота мама беше най-обичаната от мен.

Ужким бях пораснал, вече носех хляб вкъщи.
Мама умря, ето че падам, скъса се на люлката връвта,
Приличам на катинар без ключ на неоплакана врата;
Хващайки се за звездите по косите й се плъзгах,
Заключих се вътре, за да се опивам от нейния дъх

Знаех, че аз съм й едничък пишещ син,
Тъжеше тя след всяка невярна моя изгора,
Бисер криеше като стpида в своята утроба.
С всеки ден расте душевната ми рана голяма,
Че мама вече даже и в спомените ми я няма.

Не беше нужно да си отиде веднага след татко
И то сутринта, оставяйки къщата си полубаданосана.
Оттогава за мене е по-драгоценен на розата тръна.
Казах, че съм катинар без ключ от толкова време
В живота мама беше най-обичаната от мен.
___________

(1) Джан Юджел (1926 - 1999) - голям съвременен турски поет-модернист. Пародията е написана по неговото прочуто стихотворение „В живота аз най-много обичах татко”.

ЛЮБОВТА МЕ ПРЕВЪЗХОЖДА

Защото краката й са дълги и не признава разстояния
Защото язди вятъра и има огромен опит
Любовта ме превъзхожда, разбира се, картата тя е начертала
Планините ги знае добре, реките също.

Тя ме превъзхожда дори когато спи в пазвата на огъня,
Дори когато си почива край водите хладни
Аз, даже и куршум да съм, пак не бих я настигнал
Тя когато стигне до океана, аз още н блатото се лутам
Тя докато стане чинар, аз до листо дали бихдорасъл?

Аз знам само един език, а тя владее всичките,
Аз се чудя на пушека, а тя е минала през пожари,
Аз докато търся стълба, тя отдавна е на небето.
Докато аз съм ослепен от косите на една жена,
Тя е пленила сърцата на хиляди любовници.
Аз нося само полъх на вятър, а тя - вечно земетръси
Любовта ме превъзхожда
Като тичащ по релсите влак.

Аз мисля, че пиша любовни строфи, що за лекомислие,
Още не съм написал и стих, а тя е завършила цяла поема
Гледам - излетяла е тя, сякаш целия свят вв криле е превърнала,
А пък аз на две голи пера се надявам.

Любовта ще ме превъхожда отново
Като тичащ по релсите влак.

КЪСИЧКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Бях късичък хаймана сега съм дълга порядъчност
Късичко минало съм и съм дълго бъдеще

Бях късичка светлина в дълга тъмнина
Късичка песничка бях и много дълъг писък

Късичък ловец си бях и най-дълга газела
Късичко щастие в безкраен кошмар

Късичко раждане бях и остра родилна болка
Късичак заминаващ съм и съм дълъг посрещач

Късичка касатура бях и дълга кания
Късичък ветрец съм аз и дълго листо

Бях късичък връх и доста дълга яма
Късичко сънувах дългия си сън

Късичко товарно конче съм в дълга умора
Най-късичка стая съм в най-дългия дом

Късичка чистота бях и предълга мръсотия
Късички воденички бях за дългото жито

Късичък баща съм на дългия си син
Късичко езеро в една дълга лодка

В късичка кръчма съм в дълго пиянство
Късичка пълнота съм в празнотата бездънна

Аз съм късичък мир, а войните са дълги
Затова всичко, което пиша започва от мен