Бешир Айвазоглу

превод: Ахмет Емин Атасой

СЛЪНЦЕТО ДЪРЖАХ В ШЕПИТЕ СИ

Колко мили бяха къщите на детството ни,
Несънувани сънища сънувах аз там,
Завивах се с меки звездни завивки
А зъзнещата луна изплъзваше от моята ръка
И навън пурпурен сняг валеше все така…

Далече бяха планините, за които копнеех,
Но мислех си аз за приказния смел конник,
Който идваше оттам и палеше огньове
И сетне бързо притичах до прозореца,
Който все към приказките беше обърнат.

Към планините далечни яздех своя кон
Бавно се събуждаха от сън планините
Страховете мигом се отдалечаваха от мен
И неимоверно растях аз и възмъжавах.

На безшумно подредените приказни маси
Едно дете летеше с крилете на своите мечти
Толкова доволно, толкова радостно и сито
Че градините кънтяха от птичия му глас

Сякаш рози цъфтяха по моите пръсти тогаз
Сякаш самото слънце държах в шепите си аз.

ПОСЛЕДНАТА ЧАСТ НА ЕДНА НЕДОВЪРШЕНА ПОЕМА

Навалиците от безлични хора
веднага се разпръснаха тихомълком

Небето беше шатра за вас, а слънцето знаме
Имахте криле, простиращи се от изток до запад
Едното беше разкошното минало,
а другото - бъдеще, насочено към победи

О, вие птици, в дълботоко потъмняло небе,
Падащи на земята като железни кюлчета,
Откъде ще знаете вие тези улици
И изживените адски дни и ужаси в тях
Самотата ви, която свистеше като камшик
бе и моята самота

Приказки си имахте, които бяха и мои
Конаци* имаше в тях с по четирийсет стаи
Там криехте вие всичките си страхове
И смъртта как ви дебнеше на всеки ъгъл,
Накитена като млада и красива булка
Как тичахте задъхани и как се громолясвахте
И вашият гняв беше гневът на великаните

Ах, деца, ах вие, деца, които сега си нямате
И никаква представа дори за някое небе
Катинари се сложиха на вашите приказни врати
Навалиците от безлични хора
веднага се разпръснаха тихомълком
__________

* конак (ар.) - замък

ЛЮБОВ I

На този свят какво ли има по-важно от любовта
Ти, поете, не се измъчвай с проблема абсурден
Този живот, който ти се струва, че няма край
Е едно късче от вечността, само за любов отреден