Енис Батур

превод: Ахмет Емин Атасой

ЛЕДЕНИ НОЩИ

I

Отидох, победиха ме, завърнах се. Армията ми е сразена,
беше рано сутринта, полето бе обширно, после падна нощ
и се стесни полезрението ми: Земята, въздухът и буйно
течащите води замирисаха на кръв. Тежкият танц на
изнемогващи коне, ранени със замръзнали стенания, по
пътищата мъртъвци, натрупани и забравени, разстоянието
между победата и поражението е само една педя: Аз, целия
разнебитен, минах оттам. Сега е друго утро. Нека забравим
барута и кръвта. Небето нека изпрати онзи чист дъжд, който
да ме подготви за чудното времето неръкотворно. Иска ми се
веднага да имам едно красиво жребче, с пшеничен цвят,
едно жребче искам - вчера за пръв да се е запознало с мъката,
едно зърно искам, едно филизче; един клон искам, който
да е разцъфнал преди пролетта: Иска ми се да кипна, да потека,
път да отварям, миризмите искам да изтрият старите миризми.

СЛЕДОБЕДНИ ДЪЖДОВЕ

„Този жълтия, серт тютюн, за теб
го заделих: за теб обелих
кората на домата, за тебе
го накълцах и го посолих.”

„За тебе опитомих животното вътре
в мен; в пружина, в свредел превърнах
тялото си за теб. Този аромат, тази жар,
това безумно желание е заради твоя глад.”

„Тази година земята се насити с вода, но
аз не ти се наситих” продължава да си
говори жената наум. „Хайде, с гордата
си безнадеждност по лицето спускай се
лудо след кобилата, вътре в мен.”

ПЕТТЕ РОЗИ

Тези пет рози за за теб ги донесох, о Любима,
пет червени като кръв рози ти донесох,.
нито бели като мляко, нито жълти като злато,
а пет алени като зората рози ти донесох, Любима.

Една друга ръка ги е откъснала, моята ръка е много
страхлива: Аз мога само да засадя, освен това мога
само да пипам - от главата да петите ти си пожарище
за мен, а моите пръсти са пет черни като въглени

рози за теб. Почвата, допирът, а и бялата хартия,
която е горда кой знае защо сред подбраните думи,
аз напредвам, всяка следа по снега е един вопъл,
почистих тръните: тези пет чисти рози са за теб.