Юсуф Алпер

превод: Ахмет Емин Атасой

МЪЛЧАЛИВО

Конете размахваха своите гриви
Сред нивята засети с люцерна и жито
Като вятър ги размахваха те
Като стрели изстреляни от табуна

Лястовиците брояха дните
С врабчетата и скорците край стените
Котката се излежаваше в двора лениво
По небето ни летяха жерави

Те отнасяха безкрайните ни копнежи
В страната на мечтите, някъде далече…
Мама с посърналото си лице пееше
Всичките тъжни песни на своето мълчание

ОПЛАЧИ

Ето че ти пак дойде, животът е труден в тези дни
На която и планина да се качиш, в която и скала да се удариш
И който път да хванеш пред теб себе си, времето веднага се затваря
Няма и следа от надеждата в хоризонта на миналите дни

Как ли може да се упъти едно момченце
Като в приказките с „имало едно време” не започва животът
Зъб за зъб кръв за кръв отмъщение
Борбата не може да се види от центъра на борбата

Животът е страна мечтите
Създай си своя свят и се забавлявай
Покажи си раната на всички
В собствената си страна където смъртта е награда

Ах, неопитно дете, ти хлапе мълчаливо,
Ти се като подземна река, влачеща болки
Какво ли казва една стена на насрещната -
Дай да си говорим да изчистим тумора в душата ти

Мило дете, ти, което красиш света,
Прахосало живота си подир красиви мечти
Животът е едно красиво самозаблуждение може би
Вземай листа и молива и оплачи това минало

О ти, сребърно клонче, завлечено от водите,
Където и да отидеш, златният ти корен е в мен
Напоявай болките си, пожарите си угаси
Вземай боите и четката и оплачи своето минало