ПОХОД
превод: Ахмет Емин Атасой
ПОХОД
И любовта ще тръгне подир нас, а ние ще продължим
Стъпвайки по най-нежните места на песъчливия път
(Понеже само с крайностите се занимаваме като: любовта и
омразата, дружбата и враждата, издържливостта и разпада.
Опираме се на консервените кутии в морето,
на динените кори, на фабричните отпадъци.
Издържаме на бастонадата, на тока, на водното мъчение.
Понеже знаем, че пред нас е океанът - великият, безбрежният,
приветливият.
Защото обичаме не красотата на розата, а нейния цъфтеж.)
И любовта ще тръгне подир нас, а ние ще продължим
Стъпвайки по най-нежните места на песъчливия път
И оставяйки кървящи следи подир себе си
(Понеже всичко е извоювано с кръв:
детската усмивчица,
паницата чорба, която ни се поднася всяка вечер,
целувката, малката целувчица,
сложена върху устните на любимата,
главите на синовете и на близките,
вдигнати нагоре към слънцето,
Понеже всичко е извоювано с кръв и, ако трябва,
пак с кръв ще се загуби.)
И любовта ще тръгне подир нас, а ние ще продължим
Стъпвайки по най-нежните места на песъчливия път
И оставяйки кървящи следи подир себе си
И любовта ще влезе вътре в нас и походът ни ще продължи.
НИЩО НЯМА ДА БЪДЕ КАКТО ПРЕДИ
Камъкът при падане доказва своята твърдост
Камъкът при падане потъва в празнотата
Ей, стражарю, докосни се до тази сляпа тъмнина,
Че да ти се запалят ръцете и да станат на пепел.
Oная ябълка, която не се побира в ръцете и в устата ти е
Като копнежа на полите, трептящите в очите ти всеки миг
Щом решил си - заминавай, стаите ще останат след теб
Остави си ръцете, теменугите, смъртта; остави ги..
Смъртта беше татко, в чиито джобове винаги намирах по нещо
Една малка линийка, листенца от роза
По крачолите му - натрупани остатъци от пътища
Един чифт обувки бяха сложени пред вратата ни.
Отвори шепа срещу вълните, удрящи се в скалите
Какво ли остана от набръчканите бузи,
От мъките, сгърчени от ярост, страст и болка
А водата измита солта по края на устните.
Ти си там, където се пресичат солта и прахът, стената, в която
Се разбиват думите, символизира тези, които са между два огъня
Первазите на един хотел все още кървят, а пушекът му
Рисува още едно украшение върху вратата на Гьокмедресе (1)
Поглед и досег, накъде отиде оная вълшебна птица,
Къде завърши сънят, описан от перото, смехът,
Задушен от пушека, скъпа моя,
Душице мила, аз вече нямам думи.
Слепецът от Венеция, крещящ с истеричен глас срещу Рим
А го чува само глухият от минарето на Сивас (2),
Аз все пак се огледах в огледалото на света, скъпа моя,
Душице мила, но не можах лицето си да позная…
Братко Метин (3), ти си в шепата на войника с обгорено лице,
В коя посока си ти, ако си вдясно, там само закани и похот,
Ако си вляво, там също - закани и похот
Няма да забравим това, а ти вечно ще останеш в паметта ни.
_____________
(1) джамия в гр. Сивас.
(2) град в Турция, където религиозните фанатици предизвикаха пожар в хотела „Мадъмак”, при който изгоряха 37 души, хора на литературата и изкуството.
(3) Метин Алтъок (1941-1943), турски поет, жертва на пожара на същия пожар.
И КАМЪКЪТ ИЗГНИВА
Така рече Рюстем Уста, който чистеше един каменен гроб.
И камъкът изгнива.
Ако си минал по улицата, дъхтяща на смокини, видял си значи
Там на брега едно детенце хвърли камъни във водата
И камъкът изгнива.
Наклони се малко, хвани се за мухлясалия стълб и се наведи
И погледни на мястото, където се съединяват водата и докът
И камъкът изгнива.
На плажа бащата лодкар боядисва една чамова дъска
А детето е порасло; знае да плува и да се радва на морето
Сърцето ми не изгнива; ни сълзите му действат, ни куршум го лови
Камъкът нека изгние.
