Сина Акйол

превод: Ахмет Емин Атасой

ВТОРО ПИСМО

Къпят се денят, нощта и моят дом
сред сияещите безспир светлини.
Сутринта рано излизам на платото.
Вървя си ей-така, свободно.
С едно момиченце
на име Фатмаджик,
къдрокосо
и приличащо на вятър,
преминавам през храсталаците.
Нивята се радват шумно
на своето плодородие,
утрото кънти от блеенето
на агнетата и козите.
По челата ни, о любима,
любовни слънца изгряват рано рано
и тълпата
се оформя.
Тълпата се оформя
като плодовита уста.
И аз
не мога да те забравя!

ЗА ТАТКО…

Лятна градина! Часове за наслаждение!
Вятърът е нежен! Животът - капризен!

Промени ли се цветът на времето
в определен момент,

Хвойната протягаше клони
към балкона.

Ти си зрял пъпеш!
Аз съм лудоглаво сирене!

Споделяхме си всичко с теб.
Мой младичък и единствен татко.

ВЪЗГЛАВКАТА И ЮРГАНА МИ

Спах в една далечна звезда
в доста далечна звезда спах

и сънувах един пожълтял сън

Кой какво може да ми направи? Кой
може да ме зарадва?… Моята
възглавка!… Тя ме изплашва.

О ти, моя земьо -
по-дълбока от мен!
Покрий ме с моите червеи,
буболечките ми за да не изстинат.

Със смъртта ми, о жилетко моя,
огън обхваща двора ни.
Думи се отронват от гърдите.
Думи - сребърни.