Хулки Актунч

превод: Ахмет Емин Атасой

В ТИХОТО КЪТЧЕ НА ДУМИТЕ

Думата разговаря с другата дума
Говори крещи воюва
Стихотворението умира търсейки заглавие

Римите са ехо на другите рими
Глуха дума увреден стих
Свършва огънят свършва жарта свършва пепелта

Два стиха разговарят помежду си
Помежду си разговарят стиховете
Изгасне ли едното стихотворението умира

Неизгасналите стихове
Дебнат в тихото кътче на думите

ПОЕЗИЯТА КАК СЕ СЪПРОТИВЛЯВА

Ние здраво сме заковани на тоя свят, тате. Но същевременно сме
и водата, която кара да ръждясват пироните. Окото чрез сълзите
е отдалечено от позициите си по навик, а ние все още сме на пост.
Дъждът и да се труди да ни излекува, ние дълбоко сме ранени.

Вода сме ние. Сезоните и бурите могат да ни объркат посоката.
По малко, но рязко. Сетне оная революция, която като изгубено
времето покри с мухъл пожълтелите ни дневници, сега е викът на
побелелите косми по слепоочието. Не се отказва и няма да се откаже,
както долината не се отказва да бъде русло на пороите.

Какво да кажа на бумагите, питащи за миналото си.
Аз говоря за лудориите на акацията и дивия кестен.
Те, лудетините, едната с топчести зърна фасул, а другата на кафе,
се състезаваха в развитие по забравените бразди на старата градина. Не забравяха.

Сезонните смени не могат да ни накарат да забравим несменяемото.
Здраво ни тръшнаха на този свят, тате. А ние бяхме ръжда за пирона.
Ехо на гласовете. Отзвук на думите. Крак на крачките. Стъпка на краката.
Поход за правда. Цел на похода. Вихрогон към целта.

Отрицанието е причината да посърне лицето ти, тате.
Ние бяхме здраво заковани на тоя свят, тате. И този свят, който се мъчи да ни изтощи няма да може никога да ни застави да се откажем. Никога.
Хайде от малките си къщи пак на улиците, където ще ни арестуват.

ЖЕНИТЕ С МОКРИТЕ КОСИ

I
Сърцето дърдорко
търси за себе си
един едничък сън
с ноздри - огън, с думи - вода

Един балкон, където се отглежда първата саксия
едно ухо, където се люлее първата обеца
онзи ред, с който започва един дневник
и редове, които ще усложнят простия живот
Едно начало търси то
за себе сн

II
Лъкатушни пътища водещи към манастира
стръмнини покрити със сливи слизащи към брега
самотна смокиня тъмна черница дива черница

Хладни легла търси
за себе си

С ноздри - огън, с думи - вода

Половинчато море слънце-лимон
губещето се стъпало на съня
търси то

III
Жените с мокрите коси
заспиват в аязмото в банята
молейки ми се да бъда с тях

Разпиляното сърце гони
един едничък сън с мокри поли

Един объркан живот
с поли измокрени с кръв

Жените с измокрените коси
с ноздри - огън, с думи - вода

СПЕШНОСТ И БЕГОНИЯ

Ръцете на влюбения са розови бегонии
Спят си те в саксията на ръба на прозореца
В шията ми мокра от потта на твоите гърди
вечерите извират от старите приказни години

Студената пот все така изсъхва бавно след работа
Бегонията се отразява върху портакалите горчиви
Виждаш как винаги бързам да се завърна рано
Когато гургулиците на балкона започват да гукат

Извървяни са уличните калдъръми с бекярски зов
Много са надалече завесите с бягащите рози
Ала бегонията винаги си е на ръба на прозореца
Измокрена от размножение, от чакане, от любов