Аднан Юджел

превод: Ахмет Емин Атасой

БОЛКАТА КУРШУМ НЕ Я ЛОВИ

Тя е в буйстващите води на търпението
В разкъсаните от писъци сънища
В любовта, изхвърлена като ненужна хартия
И в откраднатите радости
Гласът и сърцето е тя
Онази страдална песен на големите ветрове
Още се извисява от душите ни и се разпилява
И ехото й кънти по върховете на възторга

С първата жертва принесена на една река
С първия признак на страха се появи тя
Падна с първата капка сълза
Със скърбящите пролети стигна до нас
Със законите, написани с кръв
С утрините, когато гладът си разпъваше чадъра
И с безконечните ахкания дойде тя
Болката куршум не я лови вече
Даже смъртта като палач я запомни тази болка

Но отсега нататък няма да има кървава пот
Оковаване във вериги и търпение
Смирено мълчание пред бича
Дива уплаха и скръб няма да има
Всичко е истина, като денят, в който живеем
И така е, откакто сме назовани „народ”
Радостите за нас са силите ни за съпротива
И те ръмят
Над полята на нашето сърце.

Ненапразно е тази обич до смърт
И този решителен поход
Пред прага на смъртта даже
Ненапразно е.
Ние винаги бяхме коритото
На реката, наречена история
На избистрянето след поражения
На закипяването след славни победи
Но, майка-родилка на миналото
Не станахме никога!

Наши свидетели са звездите и водите
Сучехме съпротивата като бебе
На бавни глътки
от една гладна и изсъхнала гърда
И се съпротивихме
Армии създадохме от цветовете на песните
С един щурм победихме всички плачове
Куршум не я лови болката вече
Защото обикнахме живота без насилие

КОГА

Пътищата са затрупани от лавини
Не можем да се свържем с приятелите
Даже поздрав не можем да им изпратим
Животът все с борби ще продължи сякаш
Страх ме е, че ще си отидем,
Без да сме намерили време за любов
И че ковчега с чувства най-съкровени
Ще зарием в някой ров

Кой знае
Може би на път или на болнично легло
Ще ни напусне завинаги поетичният зов
Кога най-сетне ще се подслади този живот
Като една дълга целувка от нашите устни
Ти кажи, кога?

Пак търпение разнасяме по къщите
И то търпение по-високо от върховете
Когато на всяка крачка
Бъдещето се превръща в нежна топла песен
Внезапно започва бурята на смъртта
Започва кървавият дъжд
И животът безшумно жали за нас

Знаеш, че това търпение ще се спука
Ще текнат като порой нашите мъки
Един ден
Или ще завали онзи злокобен дъжд
Или пък ще спрат всички страдания

Кога ще се пее нашата песен
Навсякъде и то в един глас
Ти кажи, кога?

ЕДИН ГЛАС

Във всички гърди, където се гърчи честта
Като бесен локомотив е всеки поет дъх
Има един глас, минаващ от едното сърце в другото,
Един глас
Минава ближейки всички железни врати
Ходи по телените мрежи и по решетките
Никой не го вижда и не го чува може би
Един глас броди навсякъде и всеки миг
Един глас
Такъв един глас, тъждествен на целия живот
Буря е той за ушите на глухите,
А за очите на слепите е слънце.