Валентин Гафт

превод: Иван Антонов

Успокойте се, майко, той не е хулиган
и няма на гаричка малка да Ви се натрапи!…
А от войната помните ли на Малахов могилката,
колкото длан?
С гранати такива пълзяха под танка, в окопи,
такива строяха под куршумите път и мостове,
канали копаха, и шахти, траншеи.
И винаги кални, но чисти в душата отново,
завинаги с жили опънати в техните шии.
Що за маниер е - веднага наган?…
И що за привички - веднага на колени?
Изчезна така Маяковски - и той хулиган,
така от живота замина Есенин,
за да не се унижаваме ние за грош,
да не живеем днес ний идиотски,
така от живота замина Шукшин -
хулиганът тъй лош,
така изведнъж от живота изчезна
хулиганът Висоцки.
Но ние сме живи, заминаха те и следа
оставиха, взели със себе си болките,
нашите рани…
И свети в небето ни нова звезда,
която отново запалиха те - хулиганите.