Валентин Гафт
Валентин Йосифович Гафт (Валентин Иосифович Гафт), съветски и руски актьор от театъра и киното, режисьор и поет, е роден на 2 септември 1935 г. в Москва в еврейско семейство. Завършва студийната школа при Московския художествен академичен театър (1957). Дебютира в киното през 1956 г. във филма „Убийство на улице Данте”. Има над 50 роли в театъра, 120 роли в киното, участие в десетки режисьорски проекти, радиопостановки, киноозвучавания, телевизионни сериали и дублажи. Пише стихове, текстове за песни и епиграми. Автор е на книгите „Стих и эпиграмма” (1989), „Валентин Гафт” (1996), „Я постепенно познаю” (1997), „Жизнь – театр” (в съавторство с Леонид Филатов, 1998), „Сад забытых воспоминаний” (1999), „Стихотворения, воспоминания, эпиграммы” (2000), „Тени на воде” (2001), „Стихотворения. Эпиграммы” (2003), „Красные фонари” (2008), „Уже от мыслей никуда не деться” (2010), „Жить стало лучше, жить стало веселее” (2013), „Валентин Гафт. 2014” (2015), „Ступени” (2015), „Избранное” (2015), „Мостовая” (2017) и др. Член е на съюзите на писателите, кинематографистите и театралните дейци, народен артист на на РСФСР (1984 г.), академик към Руската академия на кинематографичните изкуства. Живял и работил в Москва. Кръстен в православието. След като заявява, че смята предаването на Крим на Украйна за несправедливо и възлага отговорността за войната в Донбас на Киев, е включен в списъка на лицата, създаващи заплаха за националната сигурност на Украйна. Умира на 12 декември 2020 г. в с. Жаворонки, Московска област.
Публикации:
Поезия:
МИЗАНСЦЕНИ/ превод: Георги Карадобрев/ брой 93 март 2017
