ЖЕНА В РЪЖТА
превод: Явор Димитров
В росната ръж защо стоиш,
бледа, примряла, в таз мокрота?
Нямаш ли дом да се приютиш?
Тя рече: „Пожелах му смъртта.
Да, с думи припрени наскърбих
своя любим, единствен за мен.
И той умря, а аз не си простих
и тук стоя със дух сломен.
Чакам, чакам, а небето тъжи
във укор ням. И в зрим шпалир
кръжат врани, дето той лежи
скрит от мен във вечния всемир.”
