Баху-Меседу Расулова

превод: Иван Антонов

Земята и небето сякаш се целуват
и тъй от вечната любов отпиват.

На планините в бялото платно
земята и небесния простор сливат се в едно.

О, небето там, подобно на ръце от нежност,
със облаци прегръща върховете снежни!

И дълго плачат дълги дъждове
за нещо неизказано, което ги зове.

Навярно страст е то - случайна, тъмна,
за да разсичат небесата страшни мълнии.

Гърмът повлича всички небеса
и стене в миг земята, изгубена в леса.

Ала небето пак рисува там дъгата,
когато се целуне със Земята.

Природата отново буди онзи зов -
в човешката душа заспалата любов.