превод и съставителство: Марко Марков

Включени са гатанки на:

Я. Дорофеев, В. Ланцети, К. Александрова, В. Бур,
Е. Авдиенко, Е. Бергер, Ал. Степанов, Св. Пшеничних,
Вл. Степанов, Г. Аванесова, П. Кожевников, А. Стариков,
А. Вдовенко, Е. Невски, А. Хромиенков, Л. Уляницка,
Ю. Ларионова, Вл. Нестеренко, Ек. Александрова,
Л. Александрова, В. Кремнев и В. Мусатов.

*
От небето на земята долетели
сто ята звездици бели.
/снежинките/

*
Моят прозорец докосна с длан -
той е от приказка днес осиян.
/студът/

*
Вълшебен шкаф докарах аз:
край нас е пек, а в него - мраз.
/хладилникът/

*
Прекалено сладък той е, да,
затова разреждат го с вода.
/сиропът/

*
Аз съм в риза с цвят червен,
бял съм, а с перчем зелен.
/ряпата/

*
Всяка вест ще предам:
казаното тук ще чуят там.
/телефонът/

*
Тя е дебела, сочна и червена,
момичета, момчета.
А носи дреха зелена -
и на райета.
/динята/

*
Аз съм пухкаво дете.
Утре гребен
май вълшебен -
ура-а! - ще ми порасте.
/петлето/

*
Ярко свети, но не грее,
ту пълнее, ту слабее.
/луната/

*
Като млечице е тя -
кипна, всичко омота.
/мъглата/

*
Щом съм пак
с тебе в мрак,
ти, момче, не се мъчи -
само копчето включи.
/джобното фенерче/

*
В зоопарка тоз незнайник
нос е вирнал като чайник.
/слонът/

*
Вълшебно стъклото е,
няма измама:
бях един,
а станахме двама.
/огледалото/

*
По тунели
под земята летиме,
смели
и лете, и зиме.
/метрото/

*
Без нозе и без ръце
нося поздрав от сърце.
Само ти ме напиши
и адреса не греши.
/писмото/

*
Кой без шум и без глас
в късен час, в потаен час
появява се у нас
без да го усетя аз?
/сънят/

*
За почивка не е спрял
още параходът бял,
ако спре и изведнъж
стане син, ще рукне дъжд.
/облакът/

*
Едно огледало лежи сред гората.
Оглеждат се в него безспир небесата.
/езерото/

*
Из речицата
без път
чифт крака
сега вървят.
Много дълги май са те -
на кого ли са, дете?
/щъркелът/

*
Ние казваме: тя тече
и играе - казваме ние,
а остава при теб тя, момче,
и далече от тебе се вие.
/реката/

*
По-високи от комините
гърбици стърчат
край път.
Ала на какви камили те
ти кажи принадлежат?
/преспите/

*
Бяло пухкаво клъбце
поздравих от все сърце.
Духна вятър - стана то
дядо на години сто.
/глухарчето/

*
Тя елхица е зелена,
но е необикновена -
студ настъпи ли, дечица,
тя остава без иглица.
/лиственицата/

*
Не разбрах дали разбра:
тя е улица в гора,
а от двете й страни
весел птичи глас звъни.
/просеката/

*
Когато той почива
стихва и гора, и нива:
листите не се вълнуват,
шумове не се дочуват.
/вятърът/

*
Пада тя
от небесата,
а подскача
на земята.
/градушката/

*
Две следи на този сняг
пак оставям в своя бяг.
Бягам аз със смях
от тях,
а пък те ме следват пак.
/ските/

*
Тя цяло лято си почива
и чака зимата красива.
Дочака ли я - гледай чудо:
от хълм и връх се спуща лудо.
/шейната/

*
Ласкава като зора
идва с приказка добра -
махне ли с вълшебна пръчка,
виж, кокиче по поръчка
грейва в нашата гора.
/пролетта/

*
То загледа се в реката -
и затопли се водата.
/слънцето/

*
Лети нощем - не е мушица,
лови мишки - не е котка,
а е птица.
/совата/

*
Паякът видя насън
чудо върху клонче вън.
Дълъг клюн
и две крила -
бягай ти от участ зла!…
Паякът кого сънува,
от кого се той страхува?
/птицата/

*
Светва като мост след дъжд
сред небето изведнъж.
Спуща се по този мост
Слънчо,
ще ни бъде гост.
/дъгата/

*
Дом от клонки и перца
за крилатите деца.
/гнездото/

Искаше да е ракета,
въздух смучеше, момчета,
но не полетя, за смях,
само се нагълта с прах.
/прахосмукачката/

*
Кофа странна, кофа малка
като залъгалка,
в труден час се преобърна,
пръстчето ми тя обгърна.
/напръстникът/

*
Има си космато гръбче
и познава всяко зъбче,
с мека паста другарува,
на устата ми слугува.
/четката за зъби/

*
Кой рогат е и трикрак,
а ни вози чак до мрак?
/велосипедчето/

*
Гиздава, с лико завързана,
аз чистачка съм забързана.
За ръчица се държа,
в двор и къща все кръжа,
шаря тук, шаря там,
а след мен е чисто, знам.
/метлата/

*
Ти набий ме, друже мой,
а ушите ми на брой
четири
добре дръпни -
и в легло ме настани.
/възглавницата/

*
Риж кожух, опашка златна.
Примижава май че…
Кой най-хитър е в гората? -
бърже отгатни ти, зайче!
/лисицата/

*
Едни на клонки пеят песни
и весело летят,
а други в клетки много тесни
сега тъжат, тъжат…
/птиците в кафеза/

*
Всяка година
в тази градина
след труд упорен
израства корен
рядък -
сладък.
/морковът/

*
За да подредиш тревата
ти в копата,
май ти е потребен
ето този гребен.
/вилата/

*
Бързо гмурна се в земята
и обърна той полята.
/плугът/

*
Двата бряга
той пристяга
с нито плетен, ни с кован
колан.
/мостът/

*
Всеки град се там намира -
и гори,
моря,
полета,
че на него се намира
цялата планета.
/глобусът/

*
Той беше злодей
с предълга брада,
в театъра куклите
мъчеше, да.
„Подайте ми бича!”
Той викаше с бяс.
Кажете ми кой е
на глас?…
/Карабас/

*
От всички доктори
най-умен бе той,
загрижен за всички
животни безброй.
Лекуваше болните
с ласки, нали?
Кажете кой той е
на глас?…
/Ох Боли/

*
Палавница е позната:
скача весело в гората,
има не уши, а четки,
птиците са й съседки.
/катерицата/

*
Из гората
островърха
скача огънче
и пърха.
/катерицата/

*
Ще преслушам всички болни,
пациентите доволни
волно ще шумят край мен:
дъб и бор, бреза и клен.
/кълвачът/

*
Напролет се буди.
Обиците си слага.
Измива се с чиста роса.
Стройна. Общителна.
Красавица бяла
с пищно зелена коса.
/брезата/

*
По клоните те са
с баретки, човече.
Но скочат ли долу,
всяко е голо
и без баретка е вече.
/жълъдите/

*
Над листо кръжи напет
разноцветен самолет.
Този клон ще посети
и към друг ще полети.
/водното конче/

*
Отгоре -
с тревица покрито, безгрижно,
а долу -
лепливо и страшно подвижно.
/блатото/

*
Като тебешира бял,
от небето долетял,
цяла зима пролежал
и в земята се прибрал.
/снегът/