ЗАТВОРЪТ ХАДЗИКОСТАС
превод: Ангел Тодоров
Във мрак затворът спотаен е
и тръпки чувствуваш студени
(къс от небето виждаш ти
как през прозорчето блести),
И в черната килия сякаш
душата ти звезда е в мрака…
И двама криминални в двора
вървят: „Когато дойде време
да се завърна посред хората,
от тях Мария ще отнема…
Със нея заедно ще ида
на село - искам пак да видя
широкото небе над мен
и къра, цял раззеленен.”
Това са гласове студени
и отвратени, уморени…
*
В килията - три сенки, трима
бойци; там, в дъното, седят.
И огън в погледа им има -
като звезди във мрак блестят.
Навън се взират през прозорчето
и устните им са горчиви.
С мълчанието си говорят те:
и тримата са мълчаливи.
В небето чернокадифяно,
обгърнато от мрака,
посред мъртвешкото мълчание
там три звезди Зората чакат.
