Николаос Хагер-Буфидис, гръцки поет, е роден през 1899 г. в Атина. Детството си прекарва в Кайро, Египет. Пътува из Франция и Швейцария, след което се установява в Атина като банков чиновник. По време на немската окупация участва в националната съпротива, преследван и затварян в затвор за левите си политически убеждения. Печата от 1916 г. в разни списания: стихове, статии, разкази, преводи и др. Издава първата си стихосбирка през 1918 г. Автор на стихосбирки, сред които „Десет стихотворения” (1930), „Втори живот” (1935) и др. Издава и сборник с разкази. Автор на няколко пиеси, на „Автобиография” (1942). В творчеството си търси крайна простота в изразните средства. Сътрудничи на различни атински списания. Носител на награди за литература. След Втората световна война издава сборника „Успоредици”. Умира от рак на белите дробове през 1950 г.

Публикации:

Поезия:

ВЕЧНАТА ИСТОРИЯ/ превод: Мария Грубешлиева/ брой 121 октомври 2019

ЗАТВОРЪТ ХАДЗИКОСТАС/ превод: Ангел Тодоров/ брой 142 ноември 2021