Луис Фюрнберг

превод: Ангел Тодоров

Аз бих желал да бъда стар като дървото старо,
обвито с пръстените на безбройните години,
с кора, която бавно се откъртва, пада,
с дълбоки корени, които не достига търнокопът.

Във времето, когато новото започва,
когато посевът на старите мечти узрява,
тоз, който иска, нека мре тогава -
аз не желая.

Аз бих желал да бъда стар като дървото старо,
дървото, под което веселите хора сядат,
и сянка да им пазя с моята корона от листа -
във времето, когато новото започва.

От времето старинно искам да изляза,
от времето, изпълнено със болка и тъга,
за да достигна до годините, когато хората ще кажат
„Как хубаво е днес! О, как щастливи сме сега!”