Луис Фюрнберг (Louis Furnberg), чехословашко-немски писател, журналист, композитор, дипломат от еврейски произход, е роден на 24.05.1909 г. в град Ихлава, сега в Чехия. Прекарва детството и младостта в Карлови Вари и Прага. Завършва гимназия в Карлови Вари. От 1927 г. живее в Прага и учи в Търговската академия. Член на германската секция на Комунистическата партия на Чехословакия от 1928 г. Организатор на самодейни работнически ансамбли с антифашистки репертоар, запознава се с Юлиус Фучик. До 1939 г. работи за комунистическата преса в Прага. В годините на фашистката окупация на Чехословакия е в нелегалност, подложен е на репресии през 1939-1940 г. (от жестоките изтезания остава полуглух до края на живота си), в емиграция в Италия, Югославия и Палестина - до 1946 г., когато се връща от Ерусалим в Прага, Чехия - там работи като журналист и кореспондент на няколко вестника в продължение на две години. През 1954 г. се премества със съпруга си във Ваймар, ГДР, ръководи Мемориалния институт на Гьотевото и Шилеровото литературно наследство във Ваймар. Автор на философската поема „Празник на живота” (1939), циклите „Ад, ненавист и любов” (1943), „Ел Шат” (1960), поемите „Брат Безименни” (1947), „Испанска сватба” (1948), сборниците стихове „Странник в утринта” (1951), „Прекрасният закон” (1955), прозаичната книга „Новела за Моцарт” (1947). Създава кантатата за СССР „В името на безсмъртното човечество” (1943). Превежда чешки поети, пише разкази, есета, публицистика, както и музикални пиеси. Носител на наградите „Юлиус Фучик” (ЧССР, 1953) и Националната награда на ГДР (1956). Действителен член на Академията на изкуствата на ГДР (1955). Умира на 48 години на 23.06.1957 г. във Ваймар. До смъртта си остава верен на комунистическите си убеждения.

Публикации:

Поезия:

АЗ БИХ ЖЕЛАЛ ДА БЪДА СТАР…/ превод: Ангел Тодоров/ брой 142 ноември 2021