ДОЛАП
превод: Атанас Далчев
ДОЛАП
Припадаше печална
и прашна вечер.
Въртеше се долапът
и пееше водата
в ръждивите му кофи
старинната си песен.
Ах, клето муле старо,
задрямало с юздата
под тъмното ритмично
шуртене на водата!
Припадаше печална
и прашна лятна вечер.
Не знам какъв прославен,
какъв поет чудесен
събра горчивината
на колелото вечно
с хармонията сладка
на струята сънлива
и върза ти очите,
нещастно муле старо!
Но знам, че бе прославен
и бе поет чудесен,
едно сърце узряло
от знание и сянка.
ЗЛОДЕЙСТВОТО В ГРАНАДА
I
ЗЛОДЕЙСТВО
Видяха го да крачи между пушки
по някаква безкрайна улица -
под живите звезди, преди да съмне,
да се отправя в нивите студени.
Убиха Федерико,
когато сипваше зора в небето.
Но взводът на палачите смутени
не дръзна да го гледа във лицето.
Като в молба си склопиха очите:
… сам Бог не би ти дал спасение…
И падна мъртъв Федерико
с куршум в гърдите млади.
Злодейството извършиха в Гранада,
във неговата просешка Гранада!
В негова Гранада.
ПАК КАКТО ВЧЕРА
Пак както вчера… През кепенеца затворен
лъчи и музика; във двора на съседа
златисти плодове висят от теб на педя
и във басейна хладен спи лазура морен.
Севиля! На детинството ни град омаен!
Как ръфа времето напразно паметта ти!
Тъй наша! Спомените съживи си, брате!
Защото утре на кого ще е, не знаем.
Огнището ни някой с камъка продаде
на грубия тевтонец, а на мавра гладен
и италианеца - пристанищата сини.
Всели вражда и смут в народа ни юначен,
що мели сам плода на своите маслини
и пости, и копай, и сей, и пей, и плаче.
